Утайката ти е от недобро финално прецеждане, поради това че си бързал.
Не е болка за умиране - ще имаш по-малко бира в бутилките просто.
За следващия път подобри технологията си в посока :
1. По-добро прецеждане и промиване (за да не влизат в казана прекалено много белтъци).
2. При варката гледай да ври силно (за да ги пресечеш на парцалчета), охлаждай бързо (серпентина, ледена вана и т.н.) за да извършиш добре и т.н. cold break (студени утайки)
3. Не бързай да прехвърляш във ферментора, а изчакай поне час, а може и два - през това време утайките падат на дъното и можеш лесно да изсмучеш с маркуч бистрото над тях (може и с канче)
4. Накрая остава нещо такова , което следва или да се прецеди през тензух (торбата от магазина) или да се прехвърли в малък висок съд и на следващия ден да се отлее само бистрото.
Тук има един тънък момент - колкото повече хмел е използван за охмеляването - толкова по-добре се цедят финалните утайки. Не е нужно бирата да е силно горчива - просто да има по-сериозно количество ароматична порция.
Затова и слабоохмелени бири се цедят трудно, да не говорим за пшенични слабоохмелени.
Тия белтъци нямат място във ферментора, защото влошават стабилността на бирата и са перфектна хранителна среда за бактериите, които ще искат да я вкиснат.
Така или иначе, някаква част от тях неизбежно попада там, но нашата задача е да ги минимизираме до степен да не влияят особено.