Пак отзад напред :
1. Бентонитът се ползва точно по тоя начин който описваш , но за бяло вино. За червено преди ферментацията няма как да се бистри, защото имаш каша от смачкани зърна и сок. И както вече говорихме - червеното ферменитра със зърната и сока (гроздова мъст), от които извлича багрилна материя, вкусови и ароматни компоненти, танини и т.н. , а бялото и розетата - само със сока. След ферментацията, когато виното е формирано и пак идва ред за бистрене - тогава бентонита може да се приложи и на бяло и на червено вино.
2. За ензима - да, сух ако е в грамове го смятай, освен това там опасност от предозиране няма. Стига да не сипеш 10 пъти повече.
3. Ако много се страхуваш от спонтанна ферментация по време на мацерацията - на 12-тия час примерно засей с 1/3 от дрождите за да "завземат средата", след това на 24-тия час засей с останалите 2/3 в стартер от една кофа мъст (един час преди внасянето точиш една кофа мъст, ръсиш дрождите или рехидратираш във вода, и след малко разбъркваш ... После като шупнат ги внасяш в основния ферментатор) и на следващия ден ще имаш ферментация.
4. И аз правя виното с плуваща шапка, обливам я периодично чрез източване или чрез една тръба с дупки, запушена отдолу като я вдигам и потапям периодично - от дупките излиза течност като от душ и облива шапката. Предимство на способа с открита шапка е по-добро извличане на аромати, но много трябва да се внимава да не остане суха, защото вдига температурата дори до 40гр. и замирисва лошо. Може и да "туняса" - плесеняса и т.н.
Но с добро боравене дава по-ароматно вино, отколкото потопената.
5. Наименованието щам килър май се отнася само до дрождите, но не съм много добре запознат. За бактериите за ЯМКФ е важно предимно поддържането на висока темп. - поне 18, а най-добре 20 и нагоре. Както и да има малко остатъчни захари. Влияят се и от пеха и от серен двуокис (сулфитиране) но точно тия дето се продават са по-издържливи на всяко едно от посочените.
Тъй че, не го мисли много - ами действай.
Ако има постоянно човек до виното през първите няколко дена ще станат нещата, ако няма - по-добре потапяйте шапката и избягвайте рисковете.
После като замине в бурето или бидона за тиха и ЯМКФ освен температура няма какво да се поддържа.
Едно две откалявания и след това чак сулфитиране и то с много по-малка доза от 12гр. на 100л. - да речем 6 и под 6 ако сте почнали от 24 % захарност и алкохола е достигнал 14%, а може и без сулфитиране на тоя етап.
Ако даде природата студ след това - пада винения камък, избистря се виното и по някое време ще му направите бистрене с бентонит, филтрация с шихтов филтър , може и леко сулфитиране и бутилиране.
За разлика от бирата, червеното вино не е толкова критично към зарази, защото алкохола клони към 14% , а това си е една много висока стойност за всички бактерии. Имал съм вино оставено в 1/2 пълна туба за през цялото лято и когато есента я отворих с очакване да ме лъхне миризма на спарено и кисело - с учудване установих че мирише приятно на мерло и че виното е станало още по-добро. Изпихме го с кеф без да го преливам в друг съд.
За бяло акъл не смея да давам, защото досега имам само две и те не бяха много добри. Там майсторлъка е в бистренето преди и след ферментацията. ЯМКФ почти не правят, тъй като киселината и резливостта са търсени. Но все пак не е лошо да се вземат и мненията на други бело-винари
И най-вече сорт и качество на гроздето, за червеното както и да е, но за бялото си трябва.