Хайде и аз изкарах първата..

[victoryvt]

Я сложи един термометър допрян до бутилките в хладилника да видим дали температурата е такава, каквато я казваш
Значи , ако са лагерни дрожди и температурата е около 4-5 гр. - да биха могли да работят съвсем слабо, но за дни и седмици да свалят още екстракт и да вдигнат газировката, но ейлови на темп. под 5 градуса не могат да работят изобщо.
По-скоро ти се подобрява пянообразуването заради постепенното разтваряне на въглеродния двуокис в бутилките от студа.
Е, има и вариант да си заразил бирата с някакви нискотемпературни диви дрожди, ама това е почти фантастика.
Всъщност, нищо не ти пречи да си правиш проверки със захаромера, стига да е достатъчно точен в долните проценти и да стопляш пробата до 20 гр. Целзий. Така сам ще разбереш дали екстракта пада още.

[svetlo]

Забравих да кажа, че толкова трябва да е температурата според книжката на хладилника, освен това бутилчетата ми стоят на вратата, която се отваря и затваря непрекъсното, но това е вече колкото да си лафим Може и ниската газировка да ми е била моя илюзия, породена от липсата на пяна например, но е факт, че сега вече биричката заприлича на човек, значи отлежаване му е майката Във всеки случай с отлежаването на захарта за 24 часа и последващото аериране не съм успял да прецакам нещата.
Сега, ако може един въпрос за втората във ферментатора - тя си свърши нормално бурната ферментация за 2 дни и половина на температури 15-22 градуса и после температурите паднаха 10-20 нощ-ден. Днес е 8-ми ден и продължава да пуска по мехурче на 2-3 минути, смятам да я оставя още два дни така, после да декантирам и затапя за още 4 дни и после да бутилирам със захар. Ще ли да има живи дрожди в бутилките за карбонизация?

[svetlo]

Много съм доволен от втората варка, само на 20 дни е, но си има вече и пяна, и газировка като хората. Виктор, благодаря ти за съветите, ограничих оксидацията до минимум, оставих ферментацията да се развие до край, доволен съм от резултата Третата варка вече бълбука 6-ти ден до мен, пак според твоите съвети я озахарявах без "торба" и с частична декокция, ще видим какво ще стане.

[svetlo]

Хммм.. имам нещо като проблем, или по-скоро неразбиране на технологията на отлежаване изглежда..
Вече си изградих рутина на действията от 4 успешни варки - загрявам водата до 62 градуса, смесвам малца и заковавам точно на 55 за 15 мин - знам, че е излишна тази протеинова пауза, но така свикнах от началото и затова я правя. После бързо загряване до около 65 и държа в рамките на 62-67 градуса 45 мин. После вдигам до 72 само за 5 минутки - колкото да се отдели бистро отгоре и да си направя йодната проба - и продължавам до 78. Промиване, варене, охмеляване, охлаждане и получавам около 13-13,5 плътност за ферментатора. Оставам докато свършат признаците на ферментация (последно седя 12 дни заради по-ниските температури), след това декантирам и оставям още 3-4 дни в друг затворен съд за утаяване, после бутилирам с около 6 гр. кафява захар на литър и оставям за седмица на около 17 гр. под леглото. След това премествам в една хладилна чанта, като сменям елементите през ден-два - гледам да поддържам около 7-8 градуса вътре.
Идеалната бира се получава на 3-тия до 5-тия ден от преместването в хладилната чанта. Тогава си има и газировка, и плътност, и аромат както съм го замислил. После започва някакъв двустранен процес - от една страна се развива хубава пяна, избистря се бирата и въобще става все по-добра на външен вид. От друга страна ароматите с всеки ден се губят и накрая (сега дегустирах една 50-дневна бира) почти ги няма. Става много пивка и засищаща бира, с добър алкохолен градус около 5+, обаче.. все едно хмеловете са се изпарили.
Охмелявам на два пъти - 60 мин. и 15 мин. За първото охмеляване слагам 7 гр. Нъгет за килограм малц, а за второто - Халертау и/или Чалънджър, като смятам с калкулатора да постигна около 42-45 IBU. В зависимост от идеята се получават между 5 и 7 гр. хмел за второто охмеляване.

Та въпросът ми е: много ли съм икономичен на хмела и затова се губят ароматите във времето, или нещо бъркам в технологията на отлежаване?

[nikolay.illov]

Щом имаш рутина и се опитваш да правиш всичко по един и същи начин а имаш и търпение да отлежаваш, си направи експеримент с охмеляването. Според мен 7 грама ароматна порция са много малко количество. Направи го поне 20 ( колко литра вариш?) и освен това добави още една порция за аромат на около 5-та минута преди края на вареното още 20 или най-добре 50 грама ( аз така охмелявам 20 литрова варка ). За най-отчетливо усещане на хмелов аромат ползвай американски сортове хмел. След месец - два най-добре се усеща хмела - малко по обран, малко по оформен, но със 7 грама на 15 минута трябва да имаш много аристократски нос за да усетиш.

[st_jivko]

Поне 14 гр. ароматичен хмел /най-добре 20-21гр./ и то не 15,а до 10 мин. преди края/най-добре 5,ако не охлаждаш със серпентина/.

[victoryvt]

Отлежаването променя много бирата, и не винаги към по-добро.
Разбира се поне една седмица на студено след газирането си е нужна, но след това започва спадане на всякакви аромати, особено хмелни.
Тъй че ако ще се прави бира за отлежаване трябва да се предвиди спадането на горчивината и ароматите с отлежаването и те да са завишени при варката.
Дълго отлежаване е нужно само на силно алкохолни и силно охмелени бири, иначе не си заслужава, защото няма да се постигне нещо по-добро.
Аз напоследък най-много си харесвам бирите на около 20-30 дена след заквасването, след това осезаемо пада малцовият вкус, след него започва да изтънява аромата на хмел и накрая започва и горчивината да спада.
Има един оптимален момент, в който всичко е балансирано, след това бирата започва да губи форма.
Държането на студено помага за удължаване на "агонията"
15 мин. врене на хмел не е за аромат, а за вкус (мекота на горчивината)
За същински аромат се иска силно ароматен хмел и не повече от 5 мин. врене.
Даже може и да се добавя още от него в момента в който се пусне водата през серпентината и вренето спре.
Може и хмелно чайче, но не всички хмелове стават за него - предимно тези, които са за сухо охмеляване стават.
(Между другото, който се интересува - да прочете за бирите на Dogfish Head - IPA - добавят по порция на всяка минута врене и така до края - 60 мин. врене - 60 порции)

[Foreigner]

Според мене е време да помислиш и за сухо охмеляване - дава прекрасни резултати.

[svetlo]

Благодаря на всички, май започват да ми се изясняват нещата. Значи няма грешка в технологията, а има неразбиране още на процесите Аз се пазих от много хмел, защото се страхувах "да не прекаля с подправките и манджата да не се кусва"
Трябва да поработя още доста с хмеловете, но на първо четене разбирам, че трябва да си избера дали правя 30-дневна бира за бърза консумация, или бира за отлежаване.
Между другото до сега се стремях към английски ординари бътър, ще взема да пробвам да сваря една ИПА с повечко алкохол и хмел, да видим как ще излезе експеримента..

[svetlo]

Реших да не отварям друга тема, за да не разводнявам форума, обаче има нещо, което не мога да разбера.
Реших тази събота/неделя да се пробвам да сваря ИПА и по спецификация повече алкохол/по-слабо тяло, би следвало според обясненията в този форум да озахарявам повече време на по-ниска температура - да речем 62-63 градуса. Обаче реших да прочета малко рецепти в Гугъла и се обърках - всичките 20 бр. прочетени дават да се загрее директно до 66-67-68 градуса и да се държи така най-малко 90 мин. Нещо ми противоречи на базовите познания за бета-амилазата, които уж внимателно попивах от тук.. Къде е грешката?