Модератор: Martin
Dejmos написа:Приятели, ще опиша тук идеята си за БИАБ, комбиниран с РИМС, ще се радвам на вашите коментари и разсъждения.
В момента ползвам МЛТ от 40л. хладилна чанта с филтър от прорязани медни тръби (манифолд). Имах идея да го развия с проточен нагревател и да направя нещо като РИМС. Но си дадох сметка, че манифолдът няма да даде голям дебит и че без някаква автоматична бъркалка малцът бързо ще се уплътни под действието на помпата. Всъщност малката пропускателна способност на манифолда не е чак такъв проблем - предвиждам байпас на помпата, така че да не остава на сухо и при нисък дебит. Но уплътняването ме притеснява.
Като първи вариант за справяне с проблема се сетих за още един манифолд на повърхността, мъстта да се засмуква през него, загрява и връща през долния. В това също виждам проблеми - по-трудно обезвъздушаване на помпата и че течността ще излиза само през най-близките до крана процепи на манифолда, оставяйки поне половината обем без разбъркване. (Първа тема за разсъждения)
Губиш филтриращият ефект на малцовото легло. Ще засмуква малки парчета и в край на сметка ще прецакаш помпата.
Тогава се сетих за стария сетъп на Виктор - БИАБ, реализиран като казан в казан. Та ето я новата идея:
За 10кг малц:
Тенджера 45л за "торба" (МЛТ), сложена в тенджера 65л за казан. Важното е вътрешната тенджера, така че ще пиша основно за нея.
Вътре сложени фалшиво дъно и фалшив капак от неръждаема ламарина с големи дупки, покрита с неръждаема мрежа, око 1-2мм. Разстоянията под дъното и над капака са минимални, общ обем около 5л. Източването на филтрираната мъст през дъното става по тръба от средата, насочена нагоре и навън.
Пропадналата в казана (външната тенджера) мъст се изпомпва с помпата, загрява от проточния нагревател и се връща в МЛТ.
Обмислям два варианта за използване на МЛТ:
1. Мъстта се връща отгоре. Каквото мине гравитачно през слоя малц, се филтрира от фалш-дъното и се връща в казана, за да се изпомпи и затопли отново. Каквото не мине прелива през ръба на МЛТ и пада в казана. Това предотвратява възможността помпата да остане на сухо. Ако мъстта тече бавно през слоя малц, евентуално няма да го сбие до невъзможност за преминаване на мъст. Може да се наложи доразвитие на конструкцията с добавяне на помпа.
Малца ще се уплътни, връщащата мъст ще прелива и циркулацията ще бъде само през външния казан.
2. Мъстта се връща под фалш-дъното, преминава нагоре през малца, което се явява нещо като разбъркване, филтрира се от фалш-дъното и прелива през ръба на МЛТ обратно в казана. Дебитът се контролира с кран след помпата.
Това е технологията на Браумайстер.
Вторият вариант ми допада повече. По-малко вероятно е да се наложи промяна на конструкцията (добавяне на бъркалка) и по-лесно е да се направи вливане на водата за първото смесване с малца отдолу нагоре, което предотвратява образуването на буци. (Двата варианта са другата тема на разсъждение, но няма нужда да се ограничавате само до посочените "теми")
После при промиването се ползва еднакво - МЛТ се вдига нагоре, промивната вода се влива над фалш-капака, като се поддържа слой вода над него (избягва се нуждата от спардж арм, но вероятно трябва да се предвиди кран, с който да се регулира скоростта на промиване, ако е твърде бързо). Огънят под казана вече гори, което ускорява завирането.
Какви недостатъци виждам в подобна конструкция?
1. Не може да се поддържа традиционното съотношение 3:1 вода спрямо малц. 40 литра обем между фалш-дъното и фалш-капака, плюс 5 литра под и над тях, плюс 10-15 литра в казана... Общо 60 литра обем или съотношение 5:1. Това ще влоши озахаряването, но ще подобри обичайно ниската за БИАБ ефективност на промиването. Отворът за кран на казана може да се направи максимално ниско, вътре да се добави тръбичка към дъното (която да се ползва и за уърпул), но съотношението най-много да падне до 4:1.
Това не е проблем. При разредения майш ензимите работят доста по-ефективно и по-бързо. Ефективно, защото високата концентрация на краен продукт влошава ензимната реакция, а тук той е разреден. Освен това трябва да се даде време на ензима да достигне до всички молекули на субстрата. Но така или иначе времената които ние използваме за озахаряване от 60-70 минути са с много голям резерв.
Един от проблемите на разредения майш е, че ензимите се по-чувствителни на температурата и по-лесно може да се инактивират.
Друг проблем е, че ще имаш по-високо ph, но и това се коригира.
2. Теглото на пълния МЛТ ще е около 50-55кг. Трудно за повдигане, трябва помощник или лебедка. Може да се остави да се поизтече преди повдигането, но разликата няма да е голяма - разстоянието между тенджерите е малко и нивата вътре и извън МЛТ ще се изравнят бързо. А и при това малцът ще започне да се сбива под собственото си тегло, защото е останал на сухо. (Още едно предимство на вариант 2)
3. Преливането през ръба на МЛТ ще вкара много кислород в мъстта. Варенето дали ще е достатъчно, за да изпари продуктите на окислението, или трябва да предвидя един маркуч от отвор точно под ръба на МЛТ до дъното на казана? Прозрачен, за да следя дебита. Същият маркуч може после да се ползва за вливане на промивната вода.
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта