Тй като снощи посетих Халбите на Черковна и подпих порядъчно колочество Гларус мога спокойно да кажа, че това бирата! Днес няма главобол и други екстри от останалите бири. Вярно, вкуса е малко по-силен от колкото ми се иска, но не е болка за умиране.
Оказа се, че без да искам аз съм си направил клонинг на Гларуса и днес реших да отворя първата бутилка, която отлежаваше вече цял месец. Ама много добре съм го уцелел с тази подробност, че от самото начало търсих по-лека бира на вкус и се е получило точно това. Ето и рецептата:
1.3kg Pale ale Malt
0.2kg Caramunich Type2
4.5л вода и озахаряване 60мин на 65-57°
20мин на 72°, вдигане до 78° и промиване с 8л вода на 80° – всичко накрая 11л на 10P. Целта беше повече мъст за варене, защото доста извира от тенджерата, а гонех количество.
По време на варенето добавих около 1л вода за да изкарам повече количество, естествено пострада крайният екстракт.
първи хмел – 10г Northen Brewer 70мин
Втори хмел – 10г Hallertau Mitt 20мин
Трети Хмел – 10г Fuggles 10мин
Irish moose – 1г 10 мин
След варене - 7-8л; 11P
Дрожди Нотингам направо поръсени отгоре. За 12 часа работеха усилено и точно за 4 дни спряха. Ферментацията е оставих 7дни. След ферментация – 3P
Газировка с 7г захар на литър и 2 седмици на 18° в мазето
след това в хладилник 10 дена
Алкохол – 4.5%
Много съм близо до Гларуса, но нямам този плътен малцов вкус. Така или иначе не съм го целял а се получи случайно.
Ето го и крайният резултат. Избистри се до лагерна, въпреки, че като я сложих в хлдилника и леко помътня. Но след 10 дена на студено се оправи:
А някой казват, че трета варка била фатална. Това е най-доброто което съм правил до момента.