Хич недей съжалява за изсипването на хмела във варката !
Това с торбичките е мързелива работа и не е съвсем коректна. Именно защото не се гарантира добро отдаване на алфа киселините, да не говорим за ароматите.
Единственият разумен подход с торбичка е - да е много по-голяма от обема на хмела, за да може той вътре свободно да плува. Всяко стягане ще доведе до този ефект, който описваш - става на топка и "не пуска" нищо.
Не се плаши от финалното прецеждане - проблемът с него е в белтъците, а не в хмела. Иска се търпение.
Можеш да приложиш следния подход - изчакваш да паднат утайките (поне час след охлаждането) и изтегляш с маркуч течността над тях директно във ферментатора. След това последното със всичките утайики го прецеждаш през тензух или през онази торба от магазина (в раздел съдове за прецеждане).
Ако е с тензух - нека е на поне два ката.
Най-лесно става като го закрепиш на кофата с щипки за пране, така че да се получи полупровиснала торба. Вливаш бавно утайката и леко разклащаш. В един момент тази торба се напълва и я оставяш да си се цеди сама. През това време си гласиш дрождите, заквасваш ферментатора, и си лягаш
На сутринта каквото се е прецедило го добавяш към ферментатора, а другото го изхвърляш.
И още - колкото повече хмел за аромат слагаш - толкова по-добре се цеди ! А с хмел на листа - още по-добре.
(За да няма много белтъци - може да се прави незадължителната протеинова пауза, но все пак трябва да се мисли и за пяната - прекаленото разграждане на белтъците води до слаба и с лошо задържане пяна)