Има доста теми (на англицки) за homebrew taste-а, който всички сме усещали в бирите си. Честно казано не знам как да го характеризирам - просто го наричам "домашна бира". Независимо какъв е хмелът, малцът и дрождите - винаги има нещо, което им подказва, че е кухненско производство. Казвам го с льОбов, разбира се. Но ми се иска нещата да са по-изчистени и повече да наподобява добрите образци в магазина.
Експериментирал съм с голяма част от процеса - водата, малца, температурните паузи, хмеловете (вкл. dry hopping), дрождите, почистването и хигиената. В една или друга степен се среща навсякъде, като у последните ми две бири (американски ейл с US-O5 и английски с Нотингам; коренно различни хмелове) е толкова ясно изразен, че ако изпия по една за кратко време, след няколко часа ми се смесват в главата като вкусове и впечатление.
Бирата на г-н Пампов, която опитах лятото в Южния парк, не помня да имаше такъв (или поне не толкова натрапчив) "домашен профил". Казвам го за сравнение само. Опитвал съм и лагер на Виктор, също го нямаше. Но при лагерите може и да е по-слабо изразено, заради по-изчистения профил, който се продуцира.
Изводът, до който аз стигам за себе си, е че нещо във ферментацията предопределя този вкус. И тъй като аз нямам условия, с които да избягам от крайните стойности по спецификация (долната и горната граница, определена от производителя на дрождите), предполагам, че става дума за амплутудите и самата промяна на температурата.
Другата ми теория е, че това е неизбежен вкус на дрождите. Аз така или иначе не ферментирам във втори съд (secondary fermentation), защото напоследък теорията, вкл. г-н Палмър (смятам да пусна няколко по-нови негови думи във форума по тоя въпрос), твърдят, че не е задължиелно и наложително.
Това, което мисля да направя, е да изолирам по-добре кашона/сандъка, в който крия ферментора, както и самият ферментор, за да предотвратя резки промени в температурата.
Вие какво смятате по въпроса?
