Малко равносметка след 15-та ми варка.
но първо за предната: №14 беше пак пшенична, правих демо на тъста - да види кое как е:
- общо 1.5кг малц - 50% пейл, 50% пшеничен
- протеинова пауза ~20мин на 50-51'С
- главно озахаряване 64-65'С за 1ч
- декокция с 1.2кг от гъстото и пауза на 71'С за още 20мин
- хмел: 13г нъгет
- посяхме с Нотингам на 22-23'С
- начлна 11.5'Вх - крайна около 4'Вх - сладнеше доста при бутилирането (за газировка по 5.5г тръстикова на литър) - от няколко дни 'отлежава' в кашон на терасата ... ще видим как е след поне седмица
№15 е отново Стаут - или поне аз така си го наричам
- малца а малко над 1.6кг: 70% пейл, 5% карафа, 14% амбър, 11% овесени флейки
- протеинова пауза на овеса с част от пейл малца за 20на минути (в отношение 2:3 някъде) на 50'С и вдигане към 66'С преди да го смеся с останалото
- озахаряване на 65'С за 1ч
- декокция с 1кг - вдигна се до 69-70'С за още 20мин, добра йодна проба
- 13г Нъгет на 60мин
- ползвах дрожди Нотингам на около 22'С - начална беше 11.2'Вх за 7л мъст ...
Това което ме посмути малко е, че въпреки малко по-голямото количество малц - във ферментора влезна малко по-малко мъст(варих по-бурно) и то с плътност доста под очаканото от мен - очаквах нещо около 13'Вх за 7л но се оказа с една идея над 11'Вх - не мога да си го обясня - процеса и суровините са абсолютно същите ... но както и да е
Та за равносметката:
- отворих последната бутилка от първата Пшенична - доста е сполучлива - портокала и кориандъра все още си се усещат, но вкуса е заприличал съвсем като на Вайс, хубава пяна и ненатрапчив аромат. Малко е 'олекнала' със съвсем лека кисела нотка дето преди 3-4 седмици я нямаше
За №12 "Червен ейл"
Също доста сполучлива - много е пивка, сухото охмеляване с 'Голдинг' се получи и даде много добър резултат - най-приятна и богата на вкус е малко по-топла - на 10-12'С - ако се пие както излиза от хладилника половината вкус не се усеща ...
за №13 "Червена ръжено-овесена"
Това най-богатата на вкус и аромати бира която съм правил - което, може би се дължи на ръжта и овеса, а може и нещо да съм "объркал" при правенето, но е огромно удоволствие да се пие дори студена. Като се постопли става малко по-различна, избива на преден план едно сладко което се комбинира много добре със особенния вкус от ръжения малц - или поне аз така си го обяснявам
Малко общи коментари:
Процеса се поизчисти и се стабилизира на около 4.5 - 5ч от отварянето на тефтера до почистването на посудата. Варките ми варират между 7 и 8л което е на ръба на търпимото но просто условията ми не позволяват по-големи - но пък си има и добри страни - стимулира ме да варя по-често и ми дава свобода да си експериментирам.
Хладилната кутия 'работи' чудесно - максумума и е да се озахаряват в нея до 2кг малц - до сега съм боравил със 1.5кг средно което се връзва добре със обема на тенджерата от 11л - без никакви притеснения от изкипяване, като почне варенето. Същото се отнася и за 11 литровата бутилка от минерална вода която ползвам за ферментор.
Сифонната ми система - модифицирана капачка с 2 мъркуча от прозрачните - единия слиза до дъното като на него закачам подходящ дървен шиш (за барбекю, с ластици) хем да не се огъва а и да мога да контролирам къде да опре и колко над утайката да е отвора на маркуча - обикновенно около 2см вършат работа и не се засмукват дрожди от дъното. Над капачката съм оставил около 10см където закачам външния за да преливам. Има и един къс - на него закачам помпата и то колкото да тръгне сифона. Единствената забележка е, че сечението е малко и прехвърлянето на 7-8л отнема около 15-20мин - с по-голямо сечение дебита би трябвало да се вдигне ... но ще го мисля по-натам - когато варките ми станат поне двойно по-големи ...
лек ден