Здравейте.
Реших и аз да споделя първият си опит. Вчера и аз направих първата си варка, според рецептата за начинаещи от форума. Не ми трябваше много време за да се запаля, общо взето от момента в който разбрах, че в България има ентусиасти домашни пивовари, до деня на варката минаха около 4 дни Общо взето винаги съм се възхищавал на приказно-романтичната атмосфера, която витае около пивоварството в манастирите, в старите семейни рецепти, където всичко се прави с много желание и мерак.. И винаги съм искал да имам възможността да си направя сам Биричката.
Та по същество:
2. кг светъл БГ малц
4о. гр хмел халертау
5,5. гр дрожди Nottingham Ale
6 Литра изворна вода за озахаряване
8 литра изворна вода за промиване
Смесих малца с водата на 50*, температурата падна до 45* там държах 15 минути, покачване до 53* там пауза 20 минути, покачване до 67* и задържане 40 минути, след това 72-3* градуса за още 15 минути и на 77* градуса започнах прецеждането и промиването с вече затоплена до 78* - 8 литра вода. Извадих късмет, защото вкъщи намерих една стара тенджера с двойно дъно, решетка и канелчица, който използвах за промиването. По време на процеса известно количество от мъстта отиде на плочките, защото не бях прикрепил маркуча никъде и от налягането беше избягал от тенджерата в която събирах течността
Тъй- като ползвах електрически котлон времето за завиране беше около 50 минути ( тук е мястото да кажа, че след прецеждането температурата на мъстта падна до 65*) и нямаше врене с ключ. След първите 10 минути сложих 30 грама хмел, а в последните 10 добавих останалото количество, в случая 10 грама ( имам приятел, който работи в заложна къща и при него измерих точния грамаж на хмела и дрождите). охладих до 27-8* на водна баня - процеса отне около 30 минути, и лед това започнах да прецеждам през марля, това отне около час. На дъното остана към литър тиня, която не се мъчих да прецеждам. Получи се към 8 литра мъст. Аерирах със силно разклащане и изсипах дрождите без да ги активирам във ферментора (10 литрова туба от мин.вода) сложих водния клапан и зачаках.
Преди да посея дрождите измерих захарност със захаромера, който използвам за вино. Показа 10.
На следващата сутрин ( днес ) след 16 часа от посяването на дрождите с изненада установих, че ферментация не се случва Без да се замислям отворих ферментора, изсипах още 2-3 грама дрожди, разтърсих го стабилно и сложих водния клапан. 1 час след това клапана оживя , но пяната по повърхността е много малко според мен.
Та ако мога да синтезирам въпрос от описаното приключение той ще е следният: Ще стане ли бира или да започвам нова варка?
Не мисля да се отказвам, защото през 6-те часа варене, не мислех за нищо друго освен за тенджерата пред мен, и целият процес ми подейства доста успокояващо.
Ето и няколко снимки: