Миналата вечер направих дългоочакваната си първа варка. След като изчетох форума се чувствах що-годе уверен в теоретичните си знания, време беше да се сблъскам и с практическите трудности.
Рецептата:
1.6кг - Пейл ейл малц (80%)
0.4кг - Карапилс (20%)
Хмел Цитра - 7гр в началото на варенето и 5гр в края
Дрожди - Safale US-05
Озахаряване/промиване - 1:3/1:4
Вкарах малца във водата на температура ~65*, общата температура слезе до към 61*-62*, вдигнах на 65 и поддържах там 60мин. Направих една йодна проба, от любопитство да видя какво ще покаже. Вдигнах до 72*, там още 20мин и след това пак йодна проба. Стори ми се добре и вдигнах до 78* за промиването. Изсипах всичко от тенджерата за озахаряване във лаутертюна (същия като този от магазина с разпробити дупки на първия съд на фи2 и фи3), бях забравил да сложа мрежата за комари на дъното, но вече беше късно. Развих канелката и... ярак - нищо не потече. Последва яко псуване и прехвърляне на всичко обратно в тенджерата. Промих канелката набързо ако е имало нещо в нея да излезе и върнах маша в лаутертюна, като този път сложих и мрежата за комари на 2 ката. Пак развих канелката и пак нищо! Попсувах още малко и реших да разбъркам малко да видим какво ще стане и взе, че потече. Върнах около литър - литър и половина мътно. Нататък промиването беше без затруднения и отне около 30мин.
Варенето е на газовият котлон подпомагано от един бързовар 2kW, но него не го ползвах много, защото ми дойде силен и за малко да ми изкипи супичката. Вря не много силно, не и слабо, но ми се струваше, че трябва малко по-силно. Първата доза хмел влезе 10мин след като завря течността и вря 87мин, защото леко се бях заплеснал. Втората доза хмел вря 10мин, като заедно с него влезе и половин грам ирландски мъх. Последва охлаждане с медна серпентина, което се оказа адски дълго - цял час. Утаи се една лепкава тиня, която ми създаде доста главоболия после при финалното прецеждане. По време на охлаждането кипнах около 150мл вода с една малка лъжица захар с връх, охладих до 25* и посипах половината пакет с дрождите вътре. Като видях, че охлаждането ще се проточи добавих около 150мл от бистрото, което също охладих до 25*. Както казах финалното прецеждане също беше пейн ин ди ес половин - един час. Накрая във ферментатора (11 литрова бутилка от минерална вода) влезе малко над 5 литра. Надявах се на два пъти повече, но май тенджерата в която варих дойде голяма и извря доста. Аерирах събраната течност чрез здраво друсане и вкарах вътре мини стартера при температура на течността 22*-23*, после смъкнах да си клокочи в мазата при околна температура 19*-20*
Показанията на хидрометъра:
16*P - първото по-бистро, което излезе от маша
11*P - след прецеждането
16*P - след варенето
Така изглеждат нещата 14 часа след засяването с дрождите и температура на течността 20.3*
цък, цък