За "досадното" финално цедене имаме вече решение в магазина - торба от пресовани влакна с вместимост 10л. :
http://beer-bg.com/index.php?main_page=product_info&cPath=2_7&products_id=224Захваща се за гърлото на бидон, може и на голяма кофа - има две здрави дръжки - тях може да ги вържете на дръжките на бидона или чрез препаска със въже или сезал на кофата.
Прецежда много добре, разбира се - не е нужно през нея да минава цялата пивна мъст. Достатъчно е да я изчакате да се избистри сама и започвате прехвърляне дали с маркуч или с канче - според вида на казана. Накрая последната порция мътилка минава през тази торба.
Можете да я оставите да се допрецежда докато си аерирате основното количество, или пък се занимавате с дрождите.
Може да се добави и на по-късен етап - след заферментирането чак. А може да се ползва и за карбонизация или за бъдещ стартер.
Варианти много.
Аз отделно имам идея и да прекарвам основното количество пивна мъст от крана на казана през един пластинчат топлообменник, за да ми свалям температурата много близо до тази на водопроводната вода (10-15гр.) за лагерна ферментация.
В професионалните инсталации има един допълнителен съд наречен "вирпул" (заемка от руски при превод от немско-английска литература) - това е едно просто ЦКТ (цилиндрично-коничен съд) в който бирената мъст постъпва отгоре и леко отстрани , така че да се получава завъртане и в последствие - водовъртеж (което е и точния превод на думата) - така утайките се завъртат и падат на дъното на съда, а бистрата пивна мъст се извежда от цилиндричната част на съда над тях.
В домашни условия това може да е един прост бидон с канелка - оставяме пивната мъст незаквасена да пренощува в него (стига да не е лято при 30-40гр.) и на сутринта източваме бистрата течност над падналите утайки в друг бидон.