Първо, въпреки съветите на Виктор, ще се хвърлям на lager. Че зимата е кекава и после в жегата няма как.
Подготвям всичко, всякакви уреди са подредени, съставките измерени и готови. Ферменторът (7 литрова бутилка от мин. вода) е пълен с разреден дезинфектант, както и една кофа, в която кисне всичко - от фунията и ножицата, до капачката. Ще ползвам български светъл малц 800 грама и 200 грама мюних. 5 грама Нъгет за 60 мин. и 15 мин. СЛАДЕК.
Слагам тензуха в тенджерата, защипвам яко, нагрявам до 70 градуса и добавям малца. Опитвам се да поддържам 66-68.
Проблем първи: температурата се поддържа на едно ниво трудно
Имам чувство, че всяко разбъркване променя ситуацията, но с много пот на чело и постоянни гимнастики успяявам да устискам 45 мин. Десетина минути на 72 и йодна проба - всичко изглежда перфектно, явно усилията с термометъра не са били напразни. 10 мин. на 78 градуса и вдигам. Слагам върху скаричка над тенджерата и си викам: с тоя тензух голям кеф, чисто и просто, BIAB кеф. Почвам да обливам с вода на 78 градуса и нещо не ми харесва.Проблем втори - струва ми се, че се отцежда адски бавно. Имам чувство, че всяка дупчица на тензуха е запушена с лепкав, захарен сироп и не пуска! Към 3-те литра за озахаряване започвам да обливам с 4 литра. Ама сметката показва, че 7 трудно се събират. Тоя тензух, викам си, поне литър стиска и не пуска. Тъй като нямаше шанс да пропусне едри частици, накрая просто го изтисках - доста топло е, но някак около 6 литра се събраха. Ще слагам течността да ври!
Проблем три - моят котлон уж голям, тенджерата хубава и нова, ама малко повече от 6 литра завират трудно! Трябва да сложа капака и тогава се вдига пяна до ръба, а като го махна, бълбука някак мързеливо и лежерно. Мамка му и прасе, викам си, сега да имах един газов котлон, че да се вдигнат балончета до небесата.. Както и да е, с махане и слагане на капака, някак го докарах до малко повече от час умерено стабилно завиране. Хмелът по план. Сигурно заради рехавата температура, слагането на хмела не доведе до извиране и повдигане на нивото (като в клипчетата). 15 мин. преди края слагам и ирландски мъх, за разкош.
Охлаждането минава по план в мивката, сравнително бързо. Когато е почти приключило, рехидратирам дрождите в кипната и изстинала до точно 25 градуса вода. (предишняи ден изчетох 10 страници на английски с някакви проучване за най-подходящи температури за рехидратиране - за лагери е 25, а за ейл - 30. Уж.) Разбърквам внимателно и оставям малките негодници да наберат сили. Междувременно течността е около 20 градуса и решавам, че е Ок за сипване във ферментора, където ще е около 18, когато добавям рехидратираните дрожди. Идеята е да стартират на тази температура, след което да сложа съда на студено на около 13-14.
Проблем четири - в охладената мъст има ЯКО ПАРЦАЛИ. Каква е тая утайка, какво е това чудо - ама количеството е сериозно със сигурност. От ирландския мъх ли, що ли.. Иначе меря с хидрометъра - точно 1.044.
Решавам да сложа един по-ситен тензух във фунията, но се точи много бавно, а аз не искам да се туткам с течност на 20 градуса, която сигурно привлича всички бактерийки наоколо. Сипвам без тензух, аерирам с разтръскване (5 литра течност в бутилка от 7 литра) и добавям дрождите на около 17 градуса. Слагам капачка и воден клапан и май съм готов.
Проблем пет - след 4 часа никакво раздвижване се сещам, че съм направил голям гаф - сложил съм ейлови дрожди
Не мога да си го обясня, но не се и изненадвам от себе си. Проблемът е, че съм ги сложил в 17-градусова проекто-бира, което е под идеалната им среда (това, че съм ги рехидратирал на 25 градуса май не е голяма болежка). Викам си - убих ги.След 10 чАса във ферментора все така няма никакво движение. Аз вече сериозно се псувам за недоглеждането. Хващат ме лудите, взимам точното количество лагерни дрожди и директно наръсвам. Тапата и заминавам за работа. Като се връщам, виждам, че имаме ферментация.
Проблем шест - не знам кои дрожди работят по въпроса - дали първите ейлови или следващите лагерни
Междувременно си пиша в Виктор и му обяснявам как съм предизвикал война между две колонии и не е ясно кой взима превес. На всичкото отгоре бирата ферментира на стайна температура 15-18 градуса, т.е. удрям по едно рамо и на двете враждуващи страни.След два дни цветът е осезаемо различени - леко бозавия нюанс отстъпва на по-жизнерадостно жълто. Пяната на повърхността почти е изчезнала. Утайката кротко е на дъното, но все така ми се струва доста. Бурни браунови движения в бутилката не се наблюдават, хич даже.
Чакам си
Нямам никаква представа как върви войната. Дъното е спокойно, повърхността не е в "пяна", бълбукането във водния клапан е всичко друго, но не и бясно. Тази лежерност ме навежда на мисълта, че може би лагерните са взели превес и си я карат яваш-яваш.Разбира се, аз съм за бой, че бързах да смеся - нали ми е сефте и съм нетърпелив да видя признаци на ферментация.
Въпроси, които трябва да реша за себе си преди да пробвам ейл следващата неделя:
1. Дали да не пробвам с по-едър тензух (двойна/тройна марля) и въпреки риска от допусакне на частици да ми е по-лесно с обливането.
2. Как да си докарам по-бурно извиране без да купувам нова печка - най-лесен е варианта да слагам капака. Мисля си и за екзотиката с бързовар (3 KW ще свърши чудеса в тази тенджера), но на тези уреди май им е противопокозно да се допират до нещо различни от вода?
3. Нормално ли е при озахаряването да мирише на накиснатите в топла вода овес, трици и прочие "био" храни, които колежките ми ядат по обяд в службата?
Вкиснала ми се стори! Пробвах пак - и на вкус, и аромат - тц. Колкото да не е зян, ги бутилирах в едни ПВЦ шишета с малко захар - да пробвам дозите захар, не за друго. Не става за пиене.