Вчера беше дегустацията на първата варка от сухия малцов екстракт.
Или захарта е била малко (5 грама на литър) или тапите не държат, но газировката беше много слаба. Затова не се получи плътна пяна.
Средно тяло, почти без сладост и доста алкохол. След три чаши и ме хвана!
Много странно, но имаше вкус и аромат на "Вайцен". Плодови аромати, малко и на дъвка, а също и на нещо по-друго, но не можах да определя на какво...
Макар, че бях сложил хмел малко под нормата, оставаше един горчив послевкус с аромат на нещо като някакви химикали... Странна работа...
Въпреки това си беше бира и то силничка.
Не останах много очарован, но няма да се откажа с опитите, докато не си докарам бирата по мойя вкус!
Продължавам и със зърнената варка. Днес я бутилирах.
Вкусът и е общо - взето като на първата варка, с разликата, че е с по-силен малцов вкус.
Явно белгийските дрожди пръцкат разни аромати и от Пейл Ейл правят аромат на Вайцен...