На снимката сме с Хефевайцен от мен , а иначе тествахме общо 3 вида вайцен - Първият на Председателя от кег 30л. беш най-добър, но и най-бързо свърши.
Разбира се, не всичко мина гладко. Валцовата мелница на Председателя реши да противоречи на волята на Ръководството и даде неочакван дефект. След бързите и решителни действия по ремонта й, меленето продължи и варката започна по план.
Окрилени от перфектния вайцен ном.1 на Председателя, облякохме специално щампованите за случая фланелки с горепосочения надпис и щурмувахме съдовете му за озахаряване. На две места по 10 кг. малц бидеха размесени с по около 30 л. преварена Черногоровска вода.
Прецеждането мина очаквано добре и с очаквано приемливи проблеми, решени с майсторство от Председателя
Зареден беше неговият голям, меден и уникален казан с вместимост 150л. с около 100л. пивна мъст.
След няма и 30 мин. загряване на пълна мощност пяната пожела сама да ни повика до себе си и малко изкипя.
След бързите и навременни действия - разбъркване намаляване на огъня, ситуацията беше овладяна. Първата порция хмел беше внесена и се започна отброяване на минутите до втората и третата порция.
Охлаждането мина очаквано бързо и очаквано добре. Всички ахнахме от супер-мощната серпентина на Председателя, която биде захранена от също толкова мощната му хидрофорна помпа и кладенец със сондаж.
Студената вода охлади за няма и половин час 90-тте литра крайна пивна мъст.
Оставихм я да се утаи пак в същите два кега от озахаряването и вечерта я заквасихме с приготвения от предишната вечер стартер, разбъркван постоянно с магнитна бъркалка от старо флопи и мощен неодимов магнит.
Разбеснелите се дрожди започнаха своевременно дейността си и на сутринта на следващия ден вече имаше голяма шапка и пе-ха метърът показваше под 5.
По всичко личи, че ще се създаде уникална бира, съвместно мислена и правена.
Надяваме се да почерпим с нея всички желаещи да я опитат на 27.юли на срещата в София в заведението "Магданоз".
Наздраве колеги, и гласете бирите си за съревнованието.
Аз вече съм нагласил един вайцен, един раух, и един псевдо-лагер.
Но колегата бай Темелко ме води с една обиколка с неговия първи вайцен и се очертава люта битка.
Да не забравяме и перфектният дюбел на колегата Дидо от Варна. Както и традиционно добрият му трипел, стига да е останал неизпит поне един за състезанието в София.
Аз бих желал да изкажа искрена благодарност на Председателя за гостоприемството, за голямото му бирено сърце и да му пожелая и занапред да бъде все така млад по душа и кръвни изследвания.
Наздраве отново с поглед към следващата среща в София.