От грешките също се добива много опит. Затова този път съм решил да покажа как не трябва да се прави.
Използвам камера за ферментация като контролирам температурата в нея, а не температурата на ферментиращата бира. С годините съм добил опит какво отклонение трябва да задам, за да имам коректна температура във ферментора. Проблема е, че това е динамичен процес. Със затихване на ферментацията, намаля отделянето на топлина и се налагат корекции на околната температура за да запазим температурата на бирата.
На графиката се вижда много добре. Винаги започвам на долната граница на щама който използвам. Така лаг фазата протича при максимално ниска температура. С усилването на ферментацията започва отделяне на топлина и се получава естествено покачване на температурата. В зависимост от щама разликата спрямо околната достига до 2-3 градуса (понякога до 5-6). Критичния момент е кога е пика и тогава да започнете да увеличавате температурата за да я запазите или дори да увеличите в края на ферментацията.
Само, че когато се моташ по Софето за да гледаш FFDP, изпускаш момента и като се вижда от графиката температурата е започнала да пада. Не е много, около 1.7°С градуса, но е достатъчно дрождите да започнат да аглутинират и да се утаят. Резултат е, че при очаквана FG 3.0P, сега кегирах на 3.5Р. Можех да тръгвам да затоплям, да друсам ферметора и т.н. за да довърша, но реших, че няма смисъл. Така или иначе това е един пейл ейл който преминава горната граница за горчивина (51-51IBU) и носи малко повече тяло.