Мантрата че метиловият алкохол при дестилация излиза в началото на процеса е ... мантра.
Истината е друга - да вярно е че точката на кипене на ЧИСТ метилов алкохол е по-ниска от тази на ЧИСТ етилов алкохол.
Но, при дестилация на ферментирали материали, в които има най-различни видове алкохоли, масла, захари, ароматни вещества и т.н. нещата съвсем не са толкова прости.
За всеки важен за дестилацията компонент (алкохол) има крива, която изразява т.н. му коефициент на ректификация (число което показва доколко тоя компонент е по-летлив от етиловия алкохол)
Тези коефициенти зависят силно от концентрацията на етиловия алкохол в сместта. И не са линейни.
Например за метиловия алкохол кривата в началото при висока концентрация дава голям коефициент, после пада леко, после на ниските концентрации се вдига и т.н.
Но като цяло е една не много крива крива
Това на практика означава следното - отначало в казана имаме около 10-15% концентрация на алкохолите спрямо водата. Там коефициентите на ректификация на естерите и алдехидите са най-големи и затова те излизат в началото като по-голям процент (това, което ние наричаме първак - се нарича ЕАФ - естеро-алдехидна фракция - в нея наистина има завишено количество на метилов алкохол, но мерено спрямо другите фракции)
Следва фракцията на добрия за пиене алкохол - в нея постепенно процента на алкохолите в казана пада до 7-8% и коефициентите на ректификация на другите алкохоли се променят, включително и на метиловия.
Но така или иначе той присъства и в средната фракция.
Към края на дестилацията идва момента в който процента на алкохол в казана пада под 5% и тогава коефициентите на ректификация на висшите алкохоло и фюзеловите масла се вдигат дотолкова, че те започват да се появяват в дестилата все по-осезаемо (мазни петна, помътняване, миризма на джибра, на костилка, на горена гума и т.н.) - това ние го наричаме патоки, а иначе му викат "опашни фракции" или опашки.
Дори и в него има наличие на метилов алкохол, който ако бъде съотнесен към по-малкото етилов във фракцията ще се окаже че процента на метиловия спрямо етиловия е даже по-голям отколкото в първака !
Затова и изваряването на чисти патоки води до завишени нива на метилов алкохол в паточната ракия, отколкото в тази от нормални материали.
Дори и с ректификационна колона метиловия алкохол не може да се премахне напълно от дестилата.
Но и не е нужно.
В промишлените инсталации го премахват с т.н. деметанолизираща колона, която има доста сложна конструкция и не е приложима за домашно изработване.
Проблемът е че като го премахнат и го съберат в чист вид, все някой тарикат се намира, който да го купи за жълти стотинки и да реши да "произведе" от него ракия. Тогава вече имаме смес от чист метилов алкохол и вода + аромати, която е летална, тъй като го няма естествения антидот - етиловия алкохол.
Или иначе казано - една чашка от такава "метилова" ракия може да те убие, но ако си изпил нея + още няколко чашки чист етилов алкохол (водка) - няма да ти стане нищо.
Има такива познати случаи на местни пияници мутанти, които си купуват бутилка евтина ракия от някакъв дето бърка подобни смеси, обаче единият пияница обичал да си я разрежда с бира и оцелява. Другият, който я пиел от бутилката - умира. Причината - пиещият я с бира сам си вкарва антидота - макар и малко етилов спирт от бирата, а другият - пие чист метилов алкохол и умира.
Метиловият алкохол се натрупва по време на ферментацията на плодови каши поради разграждане на пектин-съдържащи материали.
Най-много го има в каши от дюли, ябълки, круши и подобни. По-малко в каши от грозде.
В продукти от зърнен алкохол е най-малко - съответно и в бирата.
Отделно от това - по-ниските температури на ферментация намаляват процента му, а по-високите го увеличават.
Но като цяло, температурите на ферментация на бирата са далеч по-ниски от тези на вино, виноматериали за дестилация и плодови каши.