Ясно ми беше, че не мога да повторя нещо такова. Но ме блазнеше идеята да направя високо-алкохолна напитка на основата на бира.
И започнах да я правя на първи януари сутринта.
Сварих ейл от:
- 6 кг. Пилзнер малц
- 20 гр. Нортърн Брюър
- 20 гр. Амарило
- 2 гр ирландски мъх
- една доза Нотингам
Смесване 1:2,5 на 66*С, един час пауза, при която температурата падна до 62*С, загряване до 72*С с доливане на 7 литра вряща вода, пауза 25 минути, загряване с бързовар до 78*С и машаут. Тръгна на 21*В, изкарах 31 литра на 15*В. Варене 90 минути.
Целях ИБУ 10-11, за да не стане много горчива след сгъстяването. 10гр Нортърн и 10гр Амарило за 20 минути и още толкова при спиране на варенето.
Засях 24 литра на 18*В, ферментира за 22 дни при температура 10-16*С (не можех да контролирам температурата).
На 23 януари изкарах 21,5 литра бира с ИБУ 10,5, АБВ 7,9 и краен екстракт 3*В (малко по-висок, отколкото ми се искаше).
И тук започна пипкавата част - замразяването и отделянето на водата.
Преди началото на сгъстяването рефрактометърът показваше 9*В - отправната ми точка. Нямаше как да измервам количеството алкохол, затова подходих емпирично. За да получа АБВ 30-32, трябваше да сгъстя бирата 4 пъти. Т.е. да имам течност с приблизително 12% захарност и 32% алкохол. Направих такъв разтвор и го измерих с рефрактометъра - показа 22,5*В. Това ми беше базата за сравнение и крайната цел. С логичното, но непотвърдено от нищо предположение, че ще "сгъстявам" алкохола и остатъчния екстракт в еднаква степен.
Камерата на хладилника събира три бутилки по 1,5л от минерална вода. Беше голяма играчка докато уцеля позиция на терморегулатора, при която бирата замръзва бавно, за да се образуват големи ледени кристали. И при сгъстяване на бирата се налагаше да намалявам температурата, иначе не искаше изобщо да замръзне. Първоначално замразявах пълни бутилки, но отцеждането на незамразената част беше много бавно и преди да се изцеди започваше топене/разреждане. Доста по-късно реших, че ако пълня бутилките до половината, ще се изцежда по-добре, тъй като замръзва на тънък слой (бутилките бяха легнали). След замръзването ги слагах обърнати с гърлото надолу в дезинфекцирани чаши, за да събера само "гъстото", което пресипвах в бутилки за следващо сгъстяване. Като преценя, че започва да се разрежда, пресипвах в други бутилки, а най-рядкото - в трета група бутилки. Всяка замръзнала "бира" разделях на три фракции - сгъстена, средна и разредена. Изхвърлях останалия след разредената фракция лед, който според рефрактометъра имаше плътност 2-3*В.
Сгъстената фракция (15-16*В) оставих за следващия етап. Рядкото замразявах, отцеждах и добавях към средната фракция, която имаше плътност близо до началната "суровина", средната замразявах и пресипвах гъстото при отделената сгъстена фракция. И пак, и пак... Това отне доста време, но в края имах само гъсто, на 15-16*В... Което подложих на ново замръзване/сгъстяване. В този момент ми дойде идеята за пълненето на бутилките до половина, което улесни много нещата. Този път разделях "бирата" само на две фракции - гъстата над 20*В и всичко останало, което връщах обратно за сгъстяване. Хубавото беше, че вече нямаше рядка част - след "средната" фракция на практика оставаше само лед.
Забравих. Понеже се очертаваше голямо преливана и широк контакт с въздуха, преди да започна замразяването добавих 1гр/л серниста киселина, за да избегна окислението.
В крайна сметка добих около 5,5 литра с плътност 22,5*В според рефрактометъра, което (ако предположенията ми са верни) означаваше, че съм достигнал желания градус. Вече беше 13-ти април.
Сложих 16гр средно изпечен френски дъбов чипс и го оставих за месец. Чипсът беше преседял около седмица накиснат в домашен бърбън.
Седмица преди края на месеца направих сухо охмеляване - 11гр. Сентениал, 7,5гр. Цитра и 7,5гр. Каскейд. Ако се чудите на странните количества - бях направил смес от 35гр Сентениал, 25гр Цитра и 25гр Каскейд за сухо охмеляване на 8л Барлиуайн, но охмелих само половината и ми остана от сместа, ако съм я размесил добре, количествата са били горе-долу посочените.
Откалих на 11 май, но беше доста мътно. Реших да го избистря със желатин и колд краш. Разделих в две трилитрови бутилки и добавих един лист желатин, разтворен в малко от "бирата" и разделен между бутилките. След 4 дни в хладилника беше свалило утайка, но доста подвижна, може би поради голямата плътност на течността. Бутилирах на 15-ти май. В суинг-топ, защото беше ясно, че бутилка от това нещо няма да се изпива наведнъж. Не съм газирал.
И така получих някакво нещо за пиене. Не е бира, нищо че съм ползвал само бирени суровини. Не е концентрат, защото не е претърпяло дестилация. На вкус е приятно и интересно - гъсто е, сладникаво и горчиво, усещат се хмела и дъба, стопля приятно. Най-близо ми е до силен ликьор.
(Остатъчният екстракт е твърде висок, по-висок от първоначално планираното. Ако го повторя, трябва да получа краен екстракт на бирата преди замразяването/сгъстяването най-много 2*В. Алтернативата е добавя бяла или кафява захар, за да вдигна алкохола и да сгъстявам по-малко)
Занесох две бутилки на последната Софийска среща. Колегите ще кажат какво е мнението им. Моля за мнението им.
Смятам, че трябва да го избистря допълнително. Желатинът не помогна. Течността е плътна, утайката не ляга добре на дъното и лесно се вдига. Някакви идеи? Засега се сещам само за хартиен филтър за кафе.
Другото, което се чудя, е как да го нарека.
Смятах да е Ice Age Ale, но с тези параметри определено не е ейл. По-скоро е Ice Shot.
