Миналата година беше... аз, запалена по бирите, търся вдъхновение за следващата варка, посещавам бара сравнително редовно, пробвам това-онова. Надя (izrodka) зад бара, още по-зарибена по готини бири, предлага сто неща за опитване и от време на време ми носи чашки с някакви „скатани“ съкровища. Пием, обсъждаме... и двете пивоварки, надъхваме се още повече да опознаем необятното бирено разнообразие.
Един ден ми вика „Абе, що не дойдеш да работим заедно?“, а аз си мисля „Луда ли си, цял живот работя на компютър, не ставам за барман“. И така продължи известно време... отивам в бара, тя – айде при нас, аз – не бе, как така, аз барман, това не го мога, не е за мен.
Но веднъж, в момент на лудост, отчаяние от офисната работа и с мисълта „що пък да не опитам“... склоних. И така, вече месеци наред работя с най-яките хора, огромно разнообразие от бири – не смогвам да опитам всичко, а клиентите – и те като нас, нямат търпение да опитат новите благини
Става въпрос за бар Канаал, София, бул. „Мадрид“ №2. Смените са след 17:00, така че два-три пъти седмично добре се съчетава с нормална офисна работа (от опит казвам ). Който има интерес, може да мине да се видим на място или да ми пише.
Тенкю ол за вниманието, чиърз! А, да, и английски е добре да се поназнайва