Легенда за странджанката
Публикувано на: 05 Яну 2015, 23:43
Легендата за Странджанката и Принцесата
Преди векове, българският цар Иван Асен 2 – ри, дошъл с армията си в Бургас. Били изморени след битка с ВРАГА! Потърсили къде да се установят и местните ги насочили към голия хълм, където днес е Меден Рудник Сити. След като се установили, Царят изпратил своя антураж да потърсят храна за войската. Но реколтата била кофти. Останал бил само сух хляб по хамбарите, Била още не била отворена, а и нямало как – българите били страшни врагове на австрийския граф. Пратениците на Иван Асен се завърнали тъжни – нямало храна, нямало нищо. Местното население, нямало как да помогне на българската армия. Чакала ги гладна нощ, след която можело да не оцелеят. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Тя помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.
Иван Асен бил скептичен, като всеки човек зодия Скорпион. Изкарал девойката навънка и излезли хората му. Тя накарала да им донесат тоновете сух хляб, който се намирал в Бургаската крепост. Но никой от войниците не бил толкова изпаднал, че да яде само сух хляб с чешмяна вода. Но девойката ги накарала да запалят големи огньове. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна – те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кой каймица, кой парчета месо от вчерашен дюнер, кой масло и кашкавалец… и да ги изпекат. Станала чудна храна. Войниците и самия цар мезили доста с чудната закуска.
Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това чудно ястие като Странджанка. Само помощната войска от каруцари и носачи – съставени от първи шопски полк запомнила името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието, където станало мазането с неща. От тогава съществува спор, как се наричат странджанките, но историците са категорични – истинското име е Странджанки. Така гласи поверието…
Интересен факт: След като отблъснали латините и венецианците, те пленили десетки от тях и ги хранели само със Странджанки… Когато освободените пленници се върнали в Италия, те пресъздали ястието, което нарекли Пица – на името на известния български пълководец – Пицо Коджакафалията.
Историята е от тук: http://cbachvarov.com/
Преди векове, българският цар Иван Асен 2 – ри, дошъл с армията си в Бургас. Били изморени след битка с ВРАГА! Потърсили къде да се установят и местните ги насочили към голия хълм, където днес е Меден Рудник Сити. След като се установили, Царят изпратил своя антураж да потърсят храна за войската. Но реколтата била кофти. Останал бил само сух хляб по хамбарите, Била още не била отворена, а и нямало как – българите били страшни врагове на австрийския граф. Пратениците на Иван Асен се завърнали тъжни – нямало храна, нямало нищо. Местното население, нямало как да помогне на българската армия. Чакала ги гладна нощ, след която можело да не оцелеят. Тогава знатна девойка от рода Русокастро, на име Ирина, се появила в шатрата на царя. Тя знаела за недостига на храна и гладът, който мъчел войниците. Тя помолила царя да бъде призната за принцеса, ако успее да помогне на армията.
Иван Асен бил скептичен, като всеки човек зодия Скорпион. Изкарал девойката навънка и излезли хората му. Тя накарала да им донесат тоновете сух хляб, който се намирал в Бургаската крепост. Но никой от войниците не бил толкова изпаднал, че да яде само сух хляб с чешмяна вода. Но девойката ги накарала да запалят големи огньове. Изпратила хора да вземат каквото намерят за храна – те донесли кайма, яйца, зеленчуци. Ирина им показала как сухия хляб като се препече става вкусен. Тя ги накарала да наредят кой каквото е донесъл по филиите – кой каймица, кой парчета месо от вчерашен дюнер, кой масло и кашкавалец… и да ги изпекат. Станала чудна храна. Войниците и самия цар мезили доста с чудната закуска.
Царят изпълнил волята на Ирина – посветил я в титлата Принцеса, без тя да му е роднина или царкиня. Местните хора я знаели като Странджанката – понеже родът и идвал от Странджа планина. Армията на Иван Асен 2-ри запомнила това чудно ястие като Странджанка. Само помощната войска от каруцари и носачи – съставени от първи шопски полк запомнила името на филиите като Принцеси – защото били най-далече от събитието, където станало мазането с неща. От тогава съществува спор, как се наричат странджанките, но историците са категорични – истинското име е Странджанки. Така гласи поверието…
Интересен факт: След като отблъснали латините и венецианците, те пленили десетки от тях и ги хранели само със Странджанки… Когато освободените пленници се върнали в Италия, те пресъздали ястието, което нарекли Пица – на името на известния български пълководец – Пицо Коджакафалията.
Историята е от тук: http://cbachvarov.com/