Накратко някои основни моменти във домашното винарство.
За да няма после - ама защо спря ферментацията, ама защо ми киселее или сладнее или мирише на запъртъци ...
1. Гроздето се ронка ! Чепките нямат никаква стойност за виното - нито пускат захар, нито някакъв аромат - само огрубяват с безполезни танини бъдещото вино. Ронкането става или с машина (ронкачка-мелачка) или на ръка с някакво приспособление - аз ползвам рамка от чамови летви на която има разпъната мрежа за едро сито - т.н. рабична мрежа - има я в железариите. Слагам я върху мелачката и сипвам една кофа грозде, почвам да разтърквам чепките по мрежата и зърната падат през нея, а в ръката ми остават чепки. За 200кг. грозде един човек сам ронка, мели и зарежда всичко за около 3 часа.
2. Веднага след мачкането или по време на мачкането се сулфитира (внася се серен двуокис под някаква форма - серниста киселина или калиев метабисулфид) дозата е около 12гр. калиев метабисулфид на 100 кг. грозде. При лош материал - загнило, болно и т.н. се увеличава. Целта е да се избие всякаква вредна микрофлора - гъбички, плесени, дрожди, бактерии. Така гроздовата мъст се изчиства и може да бъде подложена на чиста ферментация с чиста култура дрожди, която се определя от вида грозде и вида вино което целим.
3. По желание се прави мацерация (настойване) - задържане на мъстта незаквасена и неферментираща известно време за да се обогати на аромати и полезни вещества от месестата част на смачканите зърна и от ципите им. Увеличава се и екстракцията на багрила. Този процес е възможен благодарение на предишния - сулфитирането , както и на понижаването на температурата на мъстта до 7-8 гр. по възможност (студена мацерация) или до колкото можем в домашни условия. Това става с ледени бутилки - предварително замразени във фризер, или с прекарване на студена вода през серпентина (чилър). Важното е да се охлади мъстта колкото може, за да се избегне започването на нежелана ферментация.
4. По желание мацерацията се съчетава и с внасяне на пектолитичен ензим който има подобно действие - увеличава екстракцията на аромати и даже увеличава рандемана на вино после. Възможно е и само внасяне на ензим без мацерация, както и само мацерация без ензим.
5. Заквасване с чиста култура дрожди - Ако е имало мацерация - първо се стопля мъстта, ако не е имало - дрождите се внасят след поне 2 часа от сулфитирането. Първо се рехидрират в малко топла вода (топла до 35 гр.), след 20 мин, се добавя малко мъст от материала, след това се изчаква час -два, добавя се още мъст и след това се излива съдържанието отгоре на бидона без да се бърка. След още часове се разбърква добре и ферментацията вече е започнала.
6. Следи се температурата в бидона и в шапката. Добра практика е ферментацията с потопена шапка - затиска се шапката с лъжливо дъно, което се запъва някак в бидона или в тавана - така че отгоре да има само течност. Ползва се също и воден клапан. В зависимост от спецификата на щама дрожди се поддържа температура оптимална за тях.
7. След първите няколко дена на бурна ферментация се проверява със захаромер колко е паднала захарността. На около 5-8 дена от заквасването може да се отдели младото вино от джибрите. Целта на това ранно отделяне е да не се огрубява вкуса на виното с излишни танини от джибрите. Грешна е практиката да се държи виното с джибрите до Нова Година или до едикой си празник през януари. Такива вина са тежки, стипчиви и нямат нищо общо със световните практики.
8. Прехвърлянето на младото вино в друг съд се прави при показание на захаромера около 5 % захарност, В този момент се решава дали ще се ползват бактерии за ЯМКФ (ябълчно-млечнокисела ферментация). Тяхното ползване е по желание - вината стават с по-нежни киселини, намалени и по-приятни за вкуса. Възможно е и тя да се самопроведе и без внасяне на купени бактерии. Поддържа се температура над 18 гр.Тя е важна както за довършването на тихата ферментация, така и за ЯМКФ. Новият съд трябва да е с воден клапан, за да се избегне обогатяването на виното с нежелан кислород.
9. Един месец след прехвърлянето за тиха ферментация може да се направи проверка на параметрите на младото вино - захарността трябва да е 0 или с прост захаромер - да потъва под 0-та, Алкохолното съдържание да е над 14% (при начална захарност 24-26%) киселините да са в граници и т.н. - последното може да се определи само в лаборатория. На домашния винар му остава само да опитва с език и да мери със захаромер или рефрактомер. Има и едни специални капилярни виномери, които мерят само алкохол, не са много скъпи - достъпни са вече и те. За киселините грубо може да се съди с любителски пеха-метър или тест-ленти за пеха. Последните не са много приложими поради силния цвят на виното.
10 Откаляване - на дъното на съда за тиха ферментация се е натрупала утайка (винена кал) - Използва се маркуч с пръчка така че да стои маркуча над утайката. На принципа на скачените съдове се прехвърля само виното над утайката в друг съд или много съдове, основният се измива добре (утайката става за варене на ракия или се изхвърля), след това виното се връща обратно и се поставя водният клапан. Така стои още около месец, вече може и на по-ниска температура. Следва второ или при нужда трето откаляване и чак след това се мисли за бистрене и бутилиране. Ако има нужда - откисляване, подкисляване или някакво лекуване.
11. Бистрене с бентонит - бентонитът е на прах или гранулки - разтваря се в малко вода и след като набъбне се внася във виното, разбърква се за хомогенизиране и се изчаква един два дена да падне утайката - след това виното е доста по-бистро. Ако ще се бутилира - внася се малка доза серен двуокис (наполовина на дозата при неферментиралата мъст, че и по-малко) и се бутилира без прекалено излагане на кислород. Ако няма да се бутилира или ще се консумира веднага - не се сулфитира.