Чисто теоретично съображение:
Най-добър топлообмен се получава, когато водата се движи турболентно в тръбата, а не ламинарно.
Всеки флуид си има число на рейнолдс, което показва при достигане на каква скорост на движение ламинарният поток преминава в турболентен. За всяка течност е различно, зависи от плътността, вискозитета, тръбата и разни други.
С други думи ако имаме широка и къса тръба, водата вътре в нея ще се движи бавно, ще се реализира ламинарен порок и топлообмена няма да е максимален.
От друга страна, ако тръбата е с по-малко сечение, то течността вътре ще се движи по-бързо и е по-вероятно да се реализира турболентен (или граничен) поток.
С бюджет от 100лв може да се купи 16,7м тръба фи 10 или 9м тръба фи 16
Медна тръба фи 10 => Контактна повърхност на тръба фи 10, l = 16,7m =>
~0.52m2Медна тръба фи 16 => Контактна повърхност на тръба фи 16, l = 9m =>
~0.45m2=> по-тънката тръба дава маалко по-голяма контактна повърхност за един лев
=> в по-тънката тръба е по-вероятно да се реализира турболентност (зависи от скоростта на движение).
Колко да е дълга тръбата? Теоретично максимални резултати (по разход на вода и време за охлаждане) ще имаме, когато тръбата е толкова дълга, че да позволява хем турболентен поток, хем на изхода температурата да е близка до тази на пивната мъст.
Съвет за по-бързо охлаждане: Бъркане! Разбъркания разтвор се охлажда 3 пъти по-бързо от оставения на спокойствие.
Аз лично пускам голям поток в началото, когато пивната мъст е много гореща и го намалявам, когато температурата падне.
Резултат - от 100 до 20 за 3-4минути
И последно да вметна, че данните които докладва Виктор отговарят на максималната теоретична ефективност (като разход на вода), което ще рече, че му се получило добре и ги разбира тия неща