forum.beer-bg.com

Чудя се какво ли ще стане, ако след промиването оставя тенджерата с несварена бира при стайна температура за 3-4 часа и чак след това я сваря. А ако я оставя за 1 ден? Захарите си ги има извлечени, няма къде да избягат, няма и какво да се разваля и уж не би трябвало да има проблеми, ама аз да попитам.

Доста интересен въпрос. Единия начин да разберем е да се остави една тенджерка а след това да се провери.
Аз имам такива бутилки със несварена бира в мазето. След прецеждане с по вечето утайка ги затварям. Получава се околи 1,2-15л. течност и другото утайка. Бутилките са надути като котна жаба. След като отворя излиза страшна газировка, утайката се размътва е и мириса не емного приятен де

По време на озахаряването почти е постигнато и пастьоризиране - ако коректно сте го завършили на 78гр.
И след промиването имаме пивна мъст с около 70гр. температура.
Ако се остави така за дълго (повече от ден, иначе за няколко часа няма какво да я мислим), тя ще слезе до стайната температура и ако все пак са останали някакви дрожди, бактерии - ще започне вкисване.
Ако ли не са - нищо няма да се случи.
Но нашата цел е с варенето освен да доубием всякаква живинка вътре, но и най-вече да пресечем белтъците.
Непресечени и оставени в пивната мъст - в последствие ще развалят готовата бира. Освен това те й придават и вид на боза.
Но определено - след сваряването и покриване с капак - няма проблем да се остави незаквасена пивната мъст и до другия ден. За по-големи периоди - хладилник !

По тази логика значи, че може да се направи варкада се охлади и прецеди и с част от охладената мъст да се направи стартер. На другия ден да се влее стартерът в основното количество и така да не се правят две отделни варки - малка за стартер и основна. Това спестява едни 6 часа подготовка на стартер.
Вероятно се увеличава риска от заразяване с нежелана микрофлора, но при спазване на санитарна хигиена би трябвало всичко да е наред.

Аз не бих рискувал.

Ще ви дам един пример с едно мое озахаряване за алкохол.
Но там няма варене.
Озахарих аз един казан 100л зърнена каша, йодна проба - ок, всичко ток. Обаче беше вече късно и нямах серпентина за охлаждане още.
Сложих капака, който обаче има дупка за колоната.
После се сетих че през нея има достъп до въздуха и я запуших с един парцал.
На сутринта вдигам капака и гледам отгоре една ципа като сопол. И мирише на кисело - нещо като да влезеш в цех на млекопреработвателно предприятие.
Махнах ципата, прехвърлих материала за ферментация и от там насетне всичко си беше добре.
Това са млечно-кисели бактерии, същите дето правят киселото мляко.
Развиват се за часове ако има добра почва и температурата е около 45гр.

Моят казан я е държал поне час-два - от там насетне - тръгнат ли веднъж , ако не побързаш с ферментацията - ще ти изядат захарите и ще си имаш млечна киселина, вместо алкохол.

Всъщност млечно-киселите бактерии са много видове.
Има и такива , които работят в областта на ниските температури и чрез тях втасва зелето и туршията.