forum.beer-bg.com

И така, дойде неделята и стана време да направя първите си 5 литра all-grain бира. Вкарах се в приключение обаче

Първо, въпреки съветите на Виктор, ще се хвърлям на lager. Че зимата е кекава и после в жегата няма как.
Подготвям всичко, всякакви уреди са подредени, съставките измерени и готови. Ферменторът (7 литрова бутилка от мин. вода) е пълен с разреден дезинфектант, както и една кофа, в която кисне всичко - от фунията и ножицата, до капачката. Ще ползвам български светъл малц 800 грама и 200 грама мюних. 5 грама Нъгет за 60 мин. и 15 мин. СЛАДЕК.

Слагам тензуха в тенджерата, защипвам яко, нагрявам до 70 градуса и добавям малца. Опитвам се да поддържам 66-68.
Проблем първи: температурата се поддържа на едно ниво трудно Имам чувство, че всяко разбъркване променя ситуацията, но с много пот на чело и постоянни гимнастики успяявам да устискам 45 мин. Десетина минути на 72 и йодна проба - всичко изглежда перфектно, явно усилията с термометъра не са били напразни. 10 мин. на 78 градуса и вдигам. Слагам върху скаричка над тенджерата и си викам: с тоя тензух голям кеф, чисто и просто, BIAB кеф. Почвам да обливам с вода на 78 градуса и нещо не ми харесва.
Проблем втори - струва ми се, че се отцежда адски бавно. Имам чувство, че всяка дупчица на тензуха е запушена с лепкав, захарен сироп и не пуска! Към 3-те литра за озахаряване започвам да обливам с 4 литра. Ама сметката показва, че 7 трудно се събират. Тоя тензух, викам си, поне литър стиска и не пуска. Тъй като нямаше шанс да пропусне едри частици, накрая просто го изтисках - доста топло е, но някак около 6 литра се събраха. Ще слагам течността да ври!
Проблем три - моят котлон уж голям, тенджерата хубава и нова, ама малко повече от 6 литра завират трудно! Трябва да сложа капака и тогава се вдига пяна до ръба, а като го махна, бълбука някак мързеливо и лежерно. Мамка му и прасе, викам си, сега да имах един газов котлон, че да се вдигнат балончета до небесата.. Както и да е, с махане и слагане на капака, някак го докарах до малко повече от час умерено стабилно завиране. Хмелът по план. Сигурно заради рехавата температура, слагането на хмела не доведе до извиране и повдигане на нивото (като в клипчетата). 15 мин. преди края слагам и ирландски мъх, за разкош.
Охлаждането минава по план в мивката, сравнително бързо. Когато е почти приключило, рехидратирам дрождите в кипната и изстинала до точно 25 градуса вода. (предишняи ден изчетох 10 страници на английски с някакви проучване за най-подходящи температури за рехидратиране - за лагери е 25, а за ейл - 30. Уж.) Разбърквам внимателно и оставям малките негодници да наберат сили. Междувременно течността е около 20 градуса и решавам, че е Ок за сипване във ферментора, където ще е около 18, когато добавям рехидратираните дрожди. Идеята е да стартират на тази температура, след което да сложа съда на студено на около 13-14.
Проблем четири - в охладената мъст има ЯКО ПАРЦАЛИ. Каква е тая утайка, какво е това чудо - ама количеството е сериозно със сигурност. От ирландския мъх ли, що ли.. Иначе меря с хидрометъра - точно 1.044.
Решавам да сложа един по-ситен тензух във фунията, но се точи много бавно, а аз не искам да се туткам с течност на 20 градуса, която сигурно привлича всички бактерийки наоколо. Сипвам без тензух, аерирам с разтръскване (5 литра течност в бутилка от 7 литра) и добавям дрождите на около 17 градуса. Слагам капачка и воден клапан и май съм готов.
Проблем пет - след 4 часа никакво раздвижване се сещам, че съм направил голям гаф - сложил съм ейлови дрожди Не мога да си го обясня, но не се и изненадвам от себе си. Проблемът е, че съм ги сложил в 17-градусова проекто-бира, което е под идеалната им среда (това, че съм ги рехидратирал на 25 градуса май не е голяма болежка). Викам си - убих ги.
След 10 чАса във ферментора все така няма никакво движение. Аз вече сериозно се псувам за недоглеждането. Хващат ме лудите, взимам точното количество лагерни дрожди и директно наръсвам. Тапата и заминавам за работа. Като се връщам, виждам, че имаме ферментация.
Проблем шест - не знам кои дрожди работят по въпроса - дали първите ейлови или следващите лагерни Междувременно си пиша в Виктор и му обяснявам как съм предизвикал война между две колонии и не е ясно кой взима превес. На всичкото отгоре бирата ферментира на стайна температура 15-18 градуса, т.е. удрям по едно рамо и на двете враждуващи страни.
След два дни цветът е осезаемо различени - леко бозавия нюанс отстъпва на по-жизнерадостно жълто. Пяната на повърхността почти е изчезнала. Утайката кротко е на дъното, но все така ми се струва доста. Бурни браунови движения в бутилката не се наблюдават, хич даже.

Чакам си Нямам никаква представа как върви войната. Дъното е спокойно, повърхността не е в "пяна", бълбукането във водния клапан е всичко друго, но не и бясно. Тази лежерност ме навежда на мисълта, че може би лагерните са взели превес и си я карат яваш-яваш.
Разбира се, аз съм за бой, че бързах да смеся - нали ми е сефте и съм нетърпелив да видя признаци на ферментация.

Въпроси, които трябва да реша за себе си преди да пробвам ейл следващата неделя:
1. Дали да не пробвам с по-едър тензух (двойна/тройна марля) и въпреки риска от допусакне на частици да ми е по-лесно с обливането.
2. Как да си докарам по-бурно извиране без да купувам нова печка - най-лесен е варианта да слагам капака. Мисля си и за екзотиката с бързовар (3 KW ще свърши чудеса в тази тенджера), но на тези уреди май им е противопокозно да се допират до нещо различни от вода?
3. Нормално ли е при озахаряването да мирише на накиснатите в топла вода овес, трици и прочие "био" храни, които колежките ми ядат по обяд в службата?

Значи, от цялата работа си сбъркал единствено с дрождите, но това като за първи път е простено,
Сега ще имаш най-вероятно ейлова бира и пропилени лагерни дрожди.

от 1кг. малц да си скъсаш г.з. няма как да извадиш 7л пивна мъст. Особено в малолитражни варки. Това че си извадил 6 е даже много добре. Няма как да влееш 7 л. вода и да извадиш пак 7л. течност.
От тези 6л. като се изпари 1/5 до 1/6 - точно 5л. пивна мъст стават и то на около 12% (ти си измери 1.044 което е близо).
Едрите парцали са точно каквото търсим с варенето - коагулация на белтъците - те обаче нямат място във ферментора, защото са първия фактор, който предпоставя вкисване.
Премахвай ги като цедиш всичко в кофа със същия тензух, но на две или 4 ката, хванат с щипки.
Или си купи за 7-8 лв. торба за прецеждане от магазина - има я в раздела за съдовете за прецеждане.
Втората причина за бавното цедене се крие в българския малц и еднотемпературното озахаряване.
Аз с него правя така : размесвам на 52-55 гр. с 2л. вода (става гъста кашата, но не пречи) , чакам 15 мин и вливам другия 1л. нос температура 100гр (вряла вода) - температурата скача на 67-68, тогава добавям и другите малцове които не са БГ светъл пилс.
Паузата на 52-53 гр. се нарича белтъчна (протеинова) и разгражда белтъците до аминокиселини и свободен азот (много нужни за ферментацията) и отделно се получава и разграждане на бета-глюканите (това са едни гума-вещества, които именно запушват тензуха при цеденето)

Бързовар за варката се допуска, аз даже си варях в два казана - единия на газ, другия на бързовар.
2кв. бързовар стига за 35л. течност в добре изолиран казан. За под 10л. ще е прекалено много.
Изолирай си тенджерата и котлонът ти ще е достатъчен. Вземи си изолация за подове - има ги и с алуминиево фолио. Виж онова клипче на руснаците от prostopivo.ru
Това дето го ядат "колежките" е същото - трици с вода
Можеш да им занесеш отпадъка си от варката - по принцип се дава само на преживни животни (крави), но ти не им казвай
И не забравяй че ферментацията не тръгва на секундата след заквасването , а си има лаг-фаза дълга около 12 до 24 часа.
През тази лаг-фаза дрождите изяждат кислорода и минералите и се подготвят за бурното делене в следващата фаза (викат й - фаза на експоненциално нарастване на дрождевата маса) - та аерирането и обогатяването на пивната мъст с минерали удължава лаг-фазата, но благоприятства цялостният процес по ферментация - особено завършването й.

За да си сигурен че си готов за бутилиране - мери крайната плътност - за ейл под 1.010 (3 - 3.5% Плато)
При бутилирането недей изхвърля леко мътната крайна фракция (залепналите утайки на дъното се хвърлят или върху тях директно се вкарва прясна пивна мъст за следваща ферментация без нови дрожди) а я добави по равно в бутилките, защото в нея има дрожди, а те са нужни за доброто бутилково доферментиране и газировка (не само захар).
Може вече да се ползва и течен малцов екстракт - има го в магазина, а след петък ще има и сух насипен малцов екстракт.
Ползвайте го за стартери и/или газировка вместо захар. Подобрява драстично вкуса на бутилково доферментиралата бира.
Аз в петък ще бутилирам така НовоТВ - червения ейл.

Не се кахъри приятелю. Поне си минал през всичките процедури и си видял къде какви трудности има. И при мен на 1 варка голямо пускане ровене загъване за да следя температурата. В крайна сметка спираш котлона разбъркваш и като се поуспокои забиваш термометъра вътре. За да не се мъчиш с тензуха има няколко варианта.
1. Торбата за прецеждане от магазина на Виктор (все още и аз не съм я тествал)
2. Купуваш си силиконова мрежа за комари и я сгуваш на 2-3 ката и след озахаряването прецеждаш с нея.
При варенето има парчета хмел и след охлаждането се утаяват и белтъци, вече тях прецеждаш с тензух за по финно за да няма парчета във ферментатора.
Не знам как охлаждаш ,но първите няколко варки охлаждах с потапяне на тубата в леген със студена вода. След като започнах със серпентината голям кеф. Утаява на дъното утайките на топка.
Другото което мога да ти дам като съвет е, когато вариш в малки количества след охладжане наливай направо от тенджерата и падат по малко утайки и зора е малко на края
При мен освен всичките неволи ми беше спрял и часовника и варих 2 часа и половина. Ама каква бира какъв аромат беше и от 1 чашка се ошеметяваш

Торбата е тествана и работи перфектно. Досега ползвах сгънат на 4 тензух, но с торбата е много по-лесно и прецежда много фино.

Благодаря ви за полезните съвети - записвам всичко и внимавам в картинката!
Бърз преглед на ферментора след 4 дни показва една изключително мързелива ферментация - на бойното поле е озадачаващо тихо и водният клапан бълбука през повече от минута и половина. Започвам да си мисля, че съм докарал враждуващите фракции до взаимно избиване! Температурата в стаята е все така 16-18 градуса. Цветът е страхотен; знам, че това не е толкова важно, но засега само това ме топли истински
И нали шило в торба не стои, в някакъв странен ароматичен порив реших да видя каква е миризмата на течността - отоворих за секунди клапана и помирисах. Гняз. Подпръцкващи дрожди Но си мисля, че е нормално.

Докато чакам, предвиждам следният лабораторен опит за следващата неделя.
Вид; ЕЙЛ (с дрожди за ейл Nottingham Ale, а не лагерни, нали!), с рехидратиране 100мл. на 30 градуса.
80% pale ale malt, 15% мюних, 5% карапилс (това имам, не че е някаква специална рецепта)
хмел - нямам идея. разполагам с достатъчни количества нъгет, нортърн брюър и СЛАДЕК. какво да бъде
Как да се справя с проблемите от първата варка:
1. Поддържането на температурата ще си е такова - лесно, трудно, нямам избор; а и е приятно, в крайна сметка.
2. Бавно отцеждане - май никой не е казал, че трябва да е бързо. Въпреки че нямам български малц, ще пробвам да започна с 15 мин на 52-55 градуса.
3. Купувам бързовар. Питане - за 6-7 литра 1KW нагревател Ок ли е?
4. Утайката след охлаждане спира да ме притеснява, просто я прецеждам на път за ферментора. Но не трябва да се бавя много-много, защото тази сладка 24-25 градусова мъст си е кеф за бактерийки, мм?
5. Слагам правилните дрожди! Този път няма да има грешка!
6. Няма да предизвиквам война и просто ще си държа ферментора в стая с 18 градуса (ако застудее 1-2 градуса, ще завия със стара, черна, любима тениска, пък дано дрождите вътре сами си докарат тенпература)

Няма да бързам и да правя глупости. Най-вече.

Нотингама ферментират и на ниски температури, но по-бавно. Тъй че не се притеснявай много за тях.
От хмела - Нортърна да е за вгорчаване, сладека за аромат.
Освен това - пробата да си завреш носа в дупката за водния клапан няма да ти даде нищо друго освен задушливата миризма на въглероден двуокис.
Ако искаш да разбереш нещо - изтегли малко от течността с маркуч минал през стерилизация и отпий. Така можеш и да си провериш текущото положение с падането на екстракта.
Ако видиш показание около 3% за ейл - значи ферментацията е свършила и можеш да пълниш (това е ако си почнал от 12%, ако си почнал от 15-16 е друго)

Начин за промиване
Стара пералня тази дори работи и я ползвам и за разбъркване на малца няма нагревател и ползвам бързовар за повишаване на температурата
За прецеждане ползвам металната обвивка на мека връзка за ВИК. Вътре в обвивката има медна тел която е навита на спирала за да си запази формата.
Тествах я прецежда добре от доза 50л бутилирах чисто 49,5л. Смятам че върши работа.

Да докладвам какво се случи с бирата с 2 вида дрожди. Нищо. Това накратко.
Дългата версия: вчера направих нова варка и този път всичко мина по-добре - от поддържане температурата при озахаряването, през промиването (вдигнах малца с тензуха и както си беше така, го сложих върху един гевгир и поливах спокойно отгоре самия малц), после си вреше идеално и бурно, охладих бързо, дори успях да преценя голяма част от седиментите по пътя към ферментора, и не сгреших с дрождите (ейл, OG=1.055). След 12 часа в този ферментор ВРЕШЕ и БЪЛБУКАШЕ като за световно. Или поне на мен така ми се струва, щото първата варка с двете дрожди си беше едно мързеливо мъчение 8 дни - едва-едва движение във водния клапан.
Та си казах: ето как ферментира истинската бира; а какво ли се е случило в онова чудо с двата вида дрожди? И реших да премеря с хидрометъра. С помощта на един маркуч/шлаух източих малко и какво да видя след 8 дни "ферментация" - FG 1.018 при OG 1.044. Я да пробвам и на вкус... КИСЕЛЯК Вкиснала ми се стори! Пробвах пак - и на вкус, и аромат - тц. Колкото да не е зян, ги бутилирах в едни ПВЦ шишета с малко захар - да пробвам дозите захар, не за друго. Не става за пиене.
Това вкисване от какво е, според вас? Само да поясня, че откъм хигиена се престарах дори - всичко, до което се докосвах, беше преседяло в разтвор с препарат.

Сега разчитам на втората варка - несгрешения ейл. Такъв екшън е в тубата, че трудно може да се говори за пауза между две бълбукания (тази мъст я аерирах доста - може би 2-3 минути супер сериозно разтръскване). По съвсем разичен начин вървят нещата засега.

Решавам да сложа един по-ситен тензух във фунията, но се точи много бавно, а аз не искам да се туткам с течност на 20 градуса, която сигурно привлича всички бактерийки наоколо. Сипвам без тензух,

Белтъците нямат място във ферментора !
За да не се мъчиш много - изчаквай след охлаждането 15-20 мин. да паднат на дъното и вади леко отгоре бистра мъст докато стигнеш до утайката, нея прецеди през онази торба дето вече имаш.
Аерирането е много важно !
Температурата на ферментация е много важна и т.н.
Явно сега последния път всичко ти е наред щом ферментира бурно. И явно ще имаш сполучлива бира.


За следващите пъти прави следното за стартиране на дрождите :
Когато вече си събрал всичко и чакаш да кипне - вземи малко от тенджерата , добави още толкова вода и сложи една две лъжици захар - това нещо в един 500мл. буркан и отива на микровълновата да заври (2 мин. на пълна мощност), след това се охлажда на водна баня за 15-тина минути до 30гр.
Наръсваш отгоре дрождите в този буркан и не пипаш 20 мин. След това разбъркваш добре и оставяш на топло.
Докато се мотаеш с варката и охлаждането и прецеждането през торбата и аерирането - в буркана вече ще има пяна - дрождите са се събудили и вече започват да се множат.
Това се нарича министартер.
След като си готов с основното количество мъст - влей министартера и сложи клапана.
До 12 часа ще имаш ферментация, а до 24 ще е бурна.

Чрез министартера и въобще чрез стартерите се избягва слабата виталност на дрождите - особени тези дето са насипни.

Днес бутилирах втората варка, за чиято хубава, бурна, бълбукаща ферментация докладвах по-горе. Във ферментора беше точно 7 дни, клапанът беше замлъкнал.
OG = 1.055
FG = 1.015

Сега, пробвах 100-те милилитра, които така или иначе бяха в епруветката, в която меря с хидрометъра.
Тази вече си има вкус на бира (за разлика от първата, неуспешната), но пак усещам нещо, което леко ме притеснява - сякаш е бира, ама вътре някой е капнал няколко капки сайдер. Това нормално ли е? Едно такова сладко-кисело нюансче има, а горчивината не се усеща много-много.
След газировка и отлежаване как се променя това? Вие като си пробвате бирите преди карбонизация, колко по-различен им е вкуса в сравнение с денят на консумация ?