ЗА и ПРОТИВ преместването във втори съд за ферментация

Преди време намерих нещо интересно от известен капацитет по въпроса ЗА или ПРОТИВ преместването на бирата във втори съд за вторична ферментация (racking to secondary), затова пускам любителски превод. Авторът - най-долу
--->
"Кога и защо би имал нужда от втори съд за ферментация? Първо малко предистория - навремето аз препоръчвах преместването на бирата във втори ферментор. Препоръката ми беше основана на условието, че (преди 20 години) големите бири (с по-висока плътност) имаха нужда от повече време, за да ферментират напълно, и че ако отделиш бирата от дрождиевата утайка, се намалява риска от аутолиза (нежелани миризми - например на месо и гума) и ще има повече време за флокулация и избистряне, и като се намали количеството утайка в бутилките. Преди 20 години домашната бира обикновено имаше по-хубав вкус, или поне по-малък риск от нежелани миризми, ако беше премествана от утайката и избистряна преди бутилиране. Днес вече не е така.
Рискът, присъщ на всяко преместване на бира, независимо дали е ферментор-към-ферментор или ферментор-към-бутилки, е окисляването и staling (вкисване, спарване?). Всяко излагане на кислород след ферментация ще доведе до staling, и колкото по-голям е досега с кислород и колкото по-топло е, толкова по-бързо бирата ще става такава.
Преместването във вторичен ферментор беше препоръчвано, защото staling беше просто част от живота - като смъртта и данъците. Но рискът от аутолиза беше реален и си струваше да се избягва - като холерата. С други думи - знаеш, че ще умреш все някога, но холерата е добре да избегнеш.
Но тогава се появи модерната медицина, а в нашия случай - по-добри бирени дрожди и по-добра информация. Ненадейно измирането от аутолиза се оказа рядкост поради 2 причини - първо, свежестта и състоянието на дрождите, с които се заквасва, се повиши драстично и второ, правилните количества за заквасване са изучени по-добре. Дрождите вече не се сгромолясват мъртви (като г-н Креозот от "Смисълът на Живота" на Монти Пайтън) след края на ферментацията - те могат да хибернират и да чакат следващата ферментация. Бирата има време да се избистри в първия ферментор, без да поражда нежелани вкусове. След като аутолизата вече не представлява проблем, основен такъв е staling. Срокът на годност на бирата може много да се подобри като се избягва досега с кислород и се съхранява на студено (след като е имала време да се газира).
Затова аз и Джамил, и White Labs, и Wyeast Labs не препоръчваме преместването във вторичен ферментор за НИКАКЪВ ейл, освен ако не целим истинска вторична ферментация, като например добавяне на плодове или подкиселяване. Преместването с цел предпазване от аутолиза не е необходимо, следователно рискът от окисляване може напълно да се избегне. Дори лагерите не се нуждаят от местене във вторичен преди лагеруването. С правилната мярка за заквасване и използвайки пресни и здрави дрожди, и при правилно аериране преди заквасване, ферментацията ще е приключила в рамките на 3-8 дни (по-плътни бири = повече). Този период включва вторичната фаза на ферментация, когато дрождите изчистват ацеталдехида и диацетила. Истинската цел на лагеруването е да се използват ниските температури за спомагането на дрождите да флокулират и да се утаят микрочастици и мътилка.
Tака че, новото правила на база на опита е следното: не премествай във вторичен съд за ферментация, освен ако няма да извъшрваш истинска вторична фермнетация."
Джон Палмър
източник: линк

--->
"Кога и защо би имал нужда от втори съд за ферментация? Първо малко предистория - навремето аз препоръчвах преместването на бирата във втори ферментор. Препоръката ми беше основана на условието, че (преди 20 години) големите бири (с по-висока плътност) имаха нужда от повече време, за да ферментират напълно, и че ако отделиш бирата от дрождиевата утайка, се намалява риска от аутолиза (нежелани миризми - например на месо и гума) и ще има повече време за флокулация и избистряне, и като се намали количеството утайка в бутилките. Преди 20 години домашната бира обикновено имаше по-хубав вкус, или поне по-малък риск от нежелани миризми, ако беше премествана от утайката и избистряна преди бутилиране. Днес вече не е така.
Рискът, присъщ на всяко преместване на бира, независимо дали е ферментор-към-ферментор или ферментор-към-бутилки, е окисляването и staling (вкисване, спарване?). Всяко излагане на кислород след ферментация ще доведе до staling, и колкото по-голям е досега с кислород и колкото по-топло е, толкова по-бързо бирата ще става такава.
Преместването във вторичен ферментор беше препоръчвано, защото staling беше просто част от живота - като смъртта и данъците. Но рискът от аутолиза беше реален и си струваше да се избягва - като холерата. С други думи - знаеш, че ще умреш все някога, но холерата е добре да избегнеш.
Но тогава се появи модерната медицина, а в нашия случай - по-добри бирени дрожди и по-добра информация. Ненадейно измирането от аутолиза се оказа рядкост поради 2 причини - първо, свежестта и състоянието на дрождите, с които се заквасва, се повиши драстично и второ, правилните количества за заквасване са изучени по-добре. Дрождите вече не се сгромолясват мъртви (като г-н Креозот от "Смисълът на Живота" на Монти Пайтън) след края на ферментацията - те могат да хибернират и да чакат следващата ферментация. Бирата има време да се избистри в първия ферментор, без да поражда нежелани вкусове. След като аутолизата вече не представлява проблем, основен такъв е staling. Срокът на годност на бирата може много да се подобри като се избягва досега с кислород и се съхранява на студено (след като е имала време да се газира).
Затова аз и Джамил, и White Labs, и Wyeast Labs не препоръчваме преместването във вторичен ферментор за НИКАКЪВ ейл, освен ако не целим истинска вторична ферментация, като например добавяне на плодове или подкиселяване. Преместването с цел предпазване от аутолиза не е необходимо, следователно рискът от окисляване може напълно да се избегне. Дори лагерите не се нуждаят от местене във вторичен преди лагеруването. С правилната мярка за заквасване и използвайки пресни и здрави дрожди, и при правилно аериране преди заквасване, ферментацията ще е приключила в рамките на 3-8 дни (по-плътни бири = повече). Този период включва вторичната фаза на ферментация, когато дрождите изчистват ацеталдехида и диацетила. Истинската цел на лагеруването е да се използват ниските температури за спомагането на дрождите да флокулират и да се утаят микрочастици и мътилка.
Tака че, новото правила на база на опита е следното: не премествай във вторичен съд за ферментация, освен ако няма да извъшрваш истинска вторична фермнетация."
Джон Палмър
източник: линк