Първа бира в домашни условия
Публикувано на: 20 Яну 2013, 17:43
Току-що приключих с първото си варене на бира.
Рецептта беше на Виктор: 2,4 кг светъл малц, 0,270 кг карамюних, 0,050 кг карафа в 10 литра вода. Размесвах ги при 40 градуса. След това вдигнах до 50 и... се видях в чудо. Поддържането на една и съща температура се оказа невъзможно, още повече че термометърът след преместването си на различни места в тенджерата показваше различни температури. После пък при покачването.... Мъка, мъка... Както си стои и не мърда и изведнъж - ракета, температурата хвърчи нагоре. Както и да е, с постоянно въртене на копчето на котлона, с местене на тенджерата и с бъркане стигнах до момента на прецеждане. Едно нещо ме крепеше - преди векове старите монаси-пивовари не са имали нито дигитални термометри, нито електрически котлони и кой знае колко пъти не са постигали нищо, но пак са продължавали. Обаче постепенно започна да се промъква в мен и една контра-мисъл: Ами ако след няколко поредни неуспешни опита тези монаси са имали възможност да зарежат всичко, да отидат в магазина и да си купят готова бира, дали нямаше да го направят?
При промиването всичко сякаш мина нормално, добавих 13 литра вода, напълних 18-литровата си тенджера почти догоре и остана още течност в лаутер-тюна. Варенето след това беше лесно, добавих хмел Нъгет, Халертау и петнайсет минути преди края Жатец. При охлаждането отлях част от бирата във втора тенджера и използвах легени и студена вода в банята. Отлятата бира във втората тенджера беше бистра, а тази в първата тенджера бе доста мътна, мисля че това беше хмел вътре.
Малко преди преливането бях сложил 8 грама дрожди Нотингам в едно канче вода загрята до 39 градуса. Оставих ги така покрити с пластмасово капаче.
След около 1 час стигнах температура 20 градуса и започнах с преливането. Нямах подръка гевгир и реших да сложа марля върху фунията, но мътилката беше толкова много, че след първите няколко черпака вече трябваше да я изгребвам от марлята с лъжичка. Всичко това щеше да отнеме най-малко два часа и затова махнах марлята, надявайки се след 5 дни при откаляването мръсотията да изчезне, а дотогава да си набавя и гевгир.
Сложих дрождите.
Сега обаче ги гледам през 5 минути и сякаш нищо не се случва....
Рецептта беше на Виктор: 2,4 кг светъл малц, 0,270 кг карамюних, 0,050 кг карафа в 10 литра вода. Размесвах ги при 40 градуса. След това вдигнах до 50 и... се видях в чудо. Поддържането на една и съща температура се оказа невъзможно, още повече че термометърът след преместването си на различни места в тенджерата показваше различни температури. После пък при покачването.... Мъка, мъка... Както си стои и не мърда и изведнъж - ракета, температурата хвърчи нагоре. Както и да е, с постоянно въртене на копчето на котлона, с местене на тенджерата и с бъркане стигнах до момента на прецеждане. Едно нещо ме крепеше - преди векове старите монаси-пивовари не са имали нито дигитални термометри, нито електрически котлони и кой знае колко пъти не са постигали нищо, но пак са продължавали. Обаче постепенно започна да се промъква в мен и една контра-мисъл: Ами ако след няколко поредни неуспешни опита тези монаси са имали възможност да зарежат всичко, да отидат в магазина и да си купят готова бира, дали нямаше да го направят?
При промиването всичко сякаш мина нормално, добавих 13 литра вода, напълних 18-литровата си тенджера почти догоре и остана още течност в лаутер-тюна. Варенето след това беше лесно, добавих хмел Нъгет, Халертау и петнайсет минути преди края Жатец. При охлаждането отлях част от бирата във втора тенджера и използвах легени и студена вода в банята. Отлятата бира във втората тенджера беше бистра, а тази в първата тенджера бе доста мътна, мисля че това беше хмел вътре.
Малко преди преливането бях сложил 8 грама дрожди Нотингам в едно канче вода загрята до 39 градуса. Оставих ги така покрити с пластмасово капаче.
След около 1 час стигнах температура 20 градуса и започнах с преливането. Нямах подръка гевгир и реших да сложа марля върху фунията, но мътилката беше толкова много, че след първите няколко черпака вече трябваше да я изгребвам от марлята с лъжичка. Всичко това щеше да отнеме най-малко два часа и затова махнах марлята, надявайки се след 5 дни при откаляването мръсотията да изчезне, а дотогава да си набавя и гевгир.
Сложих дрождите.
Сега обаче ги гледам през 5 минути и сякаш нищо не се случва....