Та за да не тичам постоянно нагоре надолу до гаража с казана на газ, реших да се преоборудвам с нещо по-малко което да се събира на всякакъв кухненски котлон или термоплот.
Ето го : Тенджера от инокс (хром-никел) 14л. от висок тип.
Понеже в момента нямам още от немските специални малцове, реших да си направя малко тъмен карамелен от светлия на Болярка.
Ето как : отмерих 200 гр. , сложих ги в тавичка, налях 300 мл. топла вода и всичко отиде във фурната на 50 гр за 4 часа.
Целта е леко да се озахари малца. За съжаление - не се получи добре.
След това - 1 час печене под фолио на 120 гр.
Резултат - по-скоро бисквитен или кафен малц, а не карамелен, но с много добър аромат на печено и на кафе.
Смлях общо с него 2.7 кг. малц (2.5 светъл, 0.2 тъмен) доста надребно, но късно видях.
Размесих с 9л. вода на 60 гр. като кашата падна на малко под 55.
Оставих така 20 мин. (протеинова пауза), след това вдигнах до 62-63 за главното озахаряване.
Още 30 мин. на тази температура - от време на време включвах за малко котлона за да поддържам температурата.
Тук действа основно бета амилазата, като създава малтоза - ферментируема захар.
Алфа-амилазата действа , но съвсем слабо.
След това вдигнах плавно до 72гр. (в рамките на 15 мин.) и оставих там още 30 мин.
Забележете колко различен е цвета в сравнение с този при размесването !
Направих йодна проба :
Цветът на йода не се променя - следователно няма повече нишесте за разграждане !
Следва покачване на температурата до 76-78гр. като се внимава да не се подмине нагоре от 78, защото после прецеждането ще стане ужасно бавно (коагулират белтъци и запушват каналите)
През това време си подготвям водата за промиване 9л. И тук сгреших ! Трябваше да е поне 12л.
Водата за промиване трябва да е на 78гр. точно.
Промиването извърших с новия ми лаутер-тюн - външен съд - кош за отпадъци, на който съм монтирал канелка за бидон. Вътрешният съд е една кофа 18л. с разпробито на решето дъно. Тя влиза в долния съд точно до ръба си и стои на 4-5 см. над дъното му.
С кранчето на канелката се регулира силата на струята и скоростта на промиване.
Целта е да върви с достатъчна скорост за да не се охлади много кашата, както и да не е много бързо - защото няма да се отмият добре захарите и няма да имаме ефективност.
Това е въпрос на опит, след едно две варения се свиква.
Първият един литър го връщам обратно защото е мътен. След това започвам да доливам отгоре, като ползвам една бъркалка нарешетена като душ - да разпръсква струята вода нашироко. Така не се рзбуртва леглото от зърно.
По средата на процеса сменям приемащият съд и започвам подгряване на прецеденото, а в същото време се допрецежда в друг съд, който прехвърлям с канче периодично, така не се губи време в чакане.
Ето заврялата мъст :
След 10-15 мин врене добавям малко горчив хмел, понеже имам един стар - сложих повече от нормата му - 7 гр.
След 30 мин.врене добавих 7 гр. ароматен хмел Жатец (чешки - Saaz), и 15 мин. преди края още малко от него 4-5 гр.
Общото охмеляване се получи доста, но предимно в аромата, по-малко във вкуса.
Охлаждането направих като потопих тенджерата в долната част на лаутер-тюна и периодично през канелката му източвах стоплилата се студена вода и допълвах с нова.
След 30 мин. охлаждане вече имах температура 35 гр. и започнах финалното цедене през тенух в кофа,
на три пъти изхвърлях утайките в тензуха и преливах отвисоко бистрата течност във ферментора - така тя се и аерира добре.
Финална плътност на мъстта - 15%, доста висока - това е заради малкото вода за прецеждането. Ще се получи по-малко, но по-плътна (високо-екстрактна) бира - и с по-силен алкохол.
Него ще го сметнем след края на първичната ферментация.
Или ако си направя ебулиометър
Дрождите подготвих 1 час преди посяването, като ги рехидрирах с малко топла вода в буркан, после добавих малко охладена мъст и една лъжица глюкоза.
Когато ги посях вече бяха шупнали.
Тая сутрин клапанът беше на 6.
