Лагерите не вървят съвсем по план, броя го за
неуспешен опит. Все пак ще споделя историята им, тъй като човек трябва да се учи и от грешките на другите.
Започвам от стартерите – първия е с 10 г Brew Masters Pilsner - Erbsloh (за козловата), втория е с 11.5 г Saflager s-23 (за хелеса). Количеството е 1.1 л за всеки, началната плътност е 8%. Ферментираха 32 часа на стайна температура 25 ℃.
30 часа по-късно, екстракта беше 4% (очаквах да е паднал повече). Както се вижда на снимките, s-23 са се утаили доста повече, същото беше и при същинската ферментация.
Прибрах ги в хладника да се утаят и да си чакат реда за засяване.
Когато стана време за засяване, стартерите се бяха утаили, изхвърлих течната част и използвах само мътилката (около 200 мл). Мъстта беше с температура 10 ℃. Оставих двата ферментатора в хладилника за две седмици при 8-10 ℃, вътрешната температура беше 9 ℃.
Две седмици по-късно, хелеса е стигнал до 7% (от начални 13.5%), а другата – 10% (от начални 13%). Изглеждат така:
Извадих ги на стайна температура за ден-два (20 ℃). Хелеса не изглеждаше много активен, за сметка на другата, която започна да ферментира доста активно. За два дни хелеса стигна до 6.5%, мисля че нямаше да мръдне повече, затова откалих и я прибрах да лагерува. Другата вече трети ден видимо ферментира, надеждата ми за нея е да излезе ейл с лагерни дрожди
Изводите, които си направих:
1. Стартерите не се получиха много добре, но нямам обяснение защо. Следващия път бих ги направила с по-висока начална плътност – поне 10%.
2. На дрождите им е хладно на 9 ℃, може би им трябва повече време, а може би и повече дрожди.
3. Колкото и успешно да мине варката, при ферментацията тепърва има какво да се оплеска...
Все още имам надежда, че нещо от това ще става за пиене...