forum.beer-bg.com

Първото е повторение от темата за първата ми бира, но нали този раздел е за подобни неща.

Нямам лаутернтюн и не ми се правеше. Затова измислих нещо различно:



Надупкана на 2-3 см от горния край фуния, парче маркуч, тензух и кабелна превръзка. Тензухът се закрепва на фунията, добре опънат и се закрепя с кабелната превръзка. Маркучът стърчи вътре във фунията, но не стига до горния й ръб, тензухът също не трябва да опира до маркуча (при първия опит опря, запуши тензуха точно пред маркуча и спря да тече, рязах го в движение).

Как се използва? След озахаряването и загряването на 78*, фунията се потапя с отвора си надолу в съда и се започва източване. Трябва да се сложи твърда дръжка, да го държи неподвижно.


Източва се малко, прегъва се маркуча да спре мъстта, добавя се вода, бърка се, отпуска се маркуча, източва се малко и така до край. Течеше гладко и с добър дебит. Като свърших доливането, източих до дъно и прехвърлих малца в гивгир - пусна 200-300 грама само.


Второто е за източване с филтриране на бирата от ферментора (само ако е бутилка или галон за минерална вода) във втори съд и за последващо бутилиране.



Помпа за минерална вода с 4 тръбички и преходник за 19л галон минерална вода, малко трудно се намират. Кранчета за регулиране/спиране на въздуха за аквариумна помпичка. Еднократен филтър за гориво. Всичко добре дезинфекцирано.
При вадене на бирата от ферментора минава през едното кранче и филтъра, при бутилиране през другото и без филтър. Помпата нагнетява налягане над бирата, а не в нея, така че няма плискане или бълбукане, не мисля, че има допълнително окисляване. Маркучът слиза до дъното на съда, което също намалява достъпа до кислород.
Дължината на смукателната тръба се регулира да е малко над утайката, така няма опасност да засмуче мътилка.

Слабости и препоръки:
- ползвах 4мм маркуч и кранчета с Ф=2мм - много бавно източване, кранчетата трябва да са с по-голям дебит и маркучът да е по-дебел, може би 6мм, филтрите са за маркуч с този диаметър;
- твърде голям дебит може да увлече утайка;
- маркуч с дължина метър-метър и половина трябва да създаде достатъчно съпротивление, за да тече гладко без турбуленция;
- създаването на налягане в бутилката вкарва въздух през снадките на тръбичките, трябва да се уплътнят добре, добре че го открих при тестовете с вода;
- при силно флокулентни и седиментиращи дрожди филтърът става излишен, при мен със С04 не можа да ги помръдне, дори когато почти наврях тръбата в утайката.

///ЕДИТ
Филтърът явно отделя част от разтворения в бирата СО2.

Второто приспособление, това с помпата отива в историята. Върши добра работа, но само при малки варки и ферментиране в туба от мин.вода.

Първото се оказа ефективно и при по-големи обеми, 5кг малц и 20л вода, но показа един проблем. Ако пластмасата е термопластична, се деформира от топлината и натиска на по-голямото количество малц. Ако този проблем се преодолее, било с по-дебела и твърда фуния, било с укрепване на широката част (привързах я на кръст, за да не се мачка, така и тензухът не се опъваше навътре и не запушваше маркуча), промиването е лесно и удобно по описания по-горе начин. Но не забравяйте една твърда дръжка, с която да задържате фунията на място.

Реших, че трябва да си улесня бутилирането. Кранчето за въздух от първото беше бавно. Втората варка бутилирах сифонно, повдигайки бутилката до нивото на ферментора, за да спре пълненето... крайно неудобно.

Видях тук-там из нета bottle fillers, тръби за бутилиране с клапан в долната част. Натискаш в дъното на бутилката - пуска, вдигнеш го - спира.
В бирата.нет уж имат такова в магазина, но се оказа само маркуча, без самата тръба, добре че се обадиха да ме предупредят. В любимия ми алиекспресс е 6-7 долара, но не ми се чака месец, бирата също няма да чака. Та реших да си го направя.

Изходни материали - 50см ПВЦ тръба 10х1,5 (1 метър, Бриколаж, към 4лв.), 1 връх за стреличка за електронен дартс (Декатлон, 100бр. за 7,50), карфичка, пружинка от химикал, термосвиваем шлаух, парче силиконов шлаух Ф5.





Разказвам по картинките, ако някой реши да заимства идеята.
Пружинката лесно и здраво се навива в разбата на върха за стреличка, другият й край се разширява до вътрешния диаметър на ПВЦ тръбата (Малко обяснение за тръбата и размера й - 10 е външният диаметър, 1,5 уж е стената, вътрешният диаметър би трябвало да е 7, но е малко повече, затова ми се наложи да слагам термосвиваем шлаух, за да уплътня. Тръбите са с различни дебелини на стените, изберете с по-дебели или според шлауха си.).
Парче шлаух се вкарва в тръбата и се фиксира с карфичка, тя се подрязва наравно с тръбата. Трудно е да се пробие тръбата с карфица, аз ползвах свредло 0,6мм, ако нямате толкова тънко, вероятно с нагряване ще стане. Преценявяте дълбочината така, че пружината да е свита с около сантиметър. Предвиждате и 4-5 мм за предния шлаух.
Отрязвате внимателно още едно парче шлаух с дължина 12-13мм, разрезът да е гладък и точно под 90 градуса. Това е важно, в този разрез уплътнява конуса (върха за стреличка). Първоначално планирах друга конструкция на предния край, виждате на горните снимки диагоналното срязване. Оказа се, че без водач конусът често застава на криво и изпуска. Затова замених върха с цилиндрично парче със странични отвори, а най-отпред вкарах 2мм парченце от пластмасов щуцер за аквариумна помпичка.
Вкарвате всичко в тръбата в нужната последователност, закрепяте върха (аз го залепих с горещ силикон) и готово.

Резултатът можете да видите на долната снимка. Като за правено на коляно е добре.



Изпробвано засега само с вода, бира вероятно довечера. Не уплътнява идеално, прикапва. Следващият опит ще е с О-пръстен и евентуално с капачка на винт. Не съм изчислявал какъв обем заема в бутилката, но очаквам при пълнене до ръба, като го извадя да остави горе-долу достатъчно празно място.

Понеже ми писна при миене на съдовете да ми се мотаят в ръцете всякакви кабели, маркучи, сонди на термометри... реших да направя нещо по въпроса. Исках да мога да махам всичко това и да го слагам преди ферментацията, да сменям при нужда и всичко това без да се налага да запечатвам и уплътнявам наново всеки път. Измислих това:



Пробих с тънка бургия капачки от ПЕТ бирени бутилки точно в средата. Залепих ги с горещо лепило (силикон) за капака на бидона. Уплътних и отстрани, колкото мога по-високо. След като изстина напълно, разпробих отворите до нужния ми диаметър, за да минават сондите, нагревателния кабел, маркуча... Затова уплътних нагоре, след разпробиването не остава кой знае колко отдолу да държи капачките. Внимавах да не разпробия повече от нужното и да не повредя ръба, в който уплътнява гърлото на бутилката (10-12 мм отвор).

Изрязах гърлата на 4 бутилки, заоблих рошавия ръб със запалка и направих леки засечки по периферията (където е полиетиленовия пръстен, който остава след капачката), за да имам сцепление при завиване и развиване. Прекарах през всяка от тях по един кабел/маркуч (едната си оставих за тапа). Запълних ги с горещ силикон до около 3-5 мм под горния ръб (сега вече ще е долен).

Сега мога да мия спокойно и удобно всичко това едно по едно и да ги завивам точно преди употреба. А през дупката, където няма кабел/маркуч, мога да вземам проба, да помирисвам за несвойствени аромати...

Писна ми преди бутилиране да преливам разтвор на окорон от бутилка в бутилка, за да ги дезинфекцирам. Отнема много време и измокрям цялата кухня.
И реших да си направя някакво улеснение. Вдъхновението ми дойде от едно приспособление, показано от колега някъде из форума. Ръчна помпа с пулверизатор, която се слага върху онази "елхичка" за сушене на бутилки - пръсваш вътре и закачаш да съхне.
Но онази помпа ми се стори скъпа и нямам "елхичка" за нея.
Импровизирах едно приспособление:





Кана за айрян за 2,50, една магнитна циркулационна помпа от Алиекспрес за под 5$, 12 волта захранване и един бутон.
Залепих помпата за тази пластмасова плочка, която служи за разбиване на айряна, на нея сложих тръбата на разливното ми приспособление (тъкмо да се дезинфекцира и то, докато мия бутилките), пускам всичко това на дъното на каната, затварям с капака й, в който съм пробил дупка и наливам половин литър разтвор на окорон.
Нанизвам бутилката, натискам бутона за 4-5 секунди и бутилката е добре изплакната отвътре с дезинфектант. Гърлото й влиза в каната през дупката в капака, така че не плиска наоколо и не мокря навсякъде, както досега. После оставям бутилките да се изцедят малко и наливам бирата.

П.П. Съжалявам за безумния цвят на снимките. Стената в кухнята е резеда, бях подложил една зеленикава кърпа на плота, за да обира, ако капне нещо, капака на каната и той зелен, снимах с телефон на луминисцентна светлина....

Невероятен ефект на снимките аз просто си правя една кофа разтвор на окорон - плакна бутилките в нея и ги обръщам в касата надолу (под касата кърпа да обира водата).

И аз правех нещо от рода.
Една голяма тенджера с разтвор, напълвам 3-4 бутилки до горе и започвам да преливам от бутилка в бутилка, за да дезинфекцирам. Но отнема много време и въпреки кърпата се мокри наоколо. А с това е бързо и чисто.

Този коментар трябва да бъде озаглавен "Как да не си правим лаутернтюн"

Когато ми потрябва такъв, реших да си го направя. Май бяха изчерпани в магазина. Някъде във форума бях писал къде съм намерил евтини кофи и много удобна ситно перфорирана тавичка от неръждаема стомана (отвори 2,5-3мм), която пасва идеално на дъното на кофата.

Та направих си аз лаутернтюн от две кофи, тавичката и едно кранче. И, понеже исках да имам минимален мъртъв обем (някъде прочетох, че е лошо, ако е голям)... сложих кранчето на дъното на външната кофа. Вътрешната кофа надупках с нагорещена тел през 5-6 мм (отпечатах си растерна мрежа на основата на равностранни триъгълници вместо квадрати, маркирах пресечните точки на дъното, закрепих 1,5мм тел на 100-ватов поялник и три вечери си имах занимание), над 1500 дупки.
И готово.
Имах си лаутернтюн с двойно дъно и мъртъв обем под 200мл.

В процеса на ползването му открих недостатъците на моя "дизайн".

Първо установих, че кранче на дъното е доста неудобно решение. Беше максимално близо до края, имаше как да я сложа на равна повърхност, но все пак кофата ми се струваше неустойчива и се притеснявах, че ще се обърне. В добавка, по-големият проблем - преминалите през перфорираното дъно частици отиваха в казана за варене, вместо да се утаят в мъртвия обем. Направо се зарадвах като се спука кофата, на следващата кранчето беше с традиционен монтаж.

След това при едно особено трудно промиване открих, че каквото мине през 2,5-3мм отвори на тавичката, може и да не мине през 1,5-2мм отвори на кофата. (Дааа, звучи логично нали? Но нямаше никакви проблеми, докато прецеждах само ечемичен малц. Обаче когато добавих разни брашна и овесени ядки, нещата се закучиха.) При наличие на немалцови съставки или на ръжен/пшеничен малц, двойното дъно вместо да помага, започваше да пречи. Преминалите през него сравнително едри частици запушваха отворите на кофата.
Не че не би имало полза от такава тавичка за колега, който тепърва започва да си прави съд за промиване. Ако се ползва нещо такова, отворите в кофата вместо 1000+ по 2мм могат да са 10-20 по 10мм и да се избегнат дните дупкане.

И последно.
Не съм сигурен дали разсъжденията ми са на прав път, или бъркам.
Струва ми се, че промиването ще върви по-гладко и лесно, ако перфорираната преграда е под нивото на течността. Т.е. кранът за източване на външния съд да е над дъното на вътрешния. Така преминаващата мъст ще се оттича по-гладко, без да капе и без да преминава през въздух. Имаше там нещо във физиката за гранични слоеве и повърхностни налягания.
Но кранчето на новия ми външен съд е максимално ниско, пак заради мъртвия обем. За да премахна въздушната възглавница под вътрешния съд, сега надигам маркуча малко нагоре при излизането му от кранчето.

Dejmos написа:... да имам минимален мъртъв обем ... сложих кранчето на дъното на външната кофа...

За да се минимизира неизточваемата част, се монтира засмукваща тръба (dip tube) в кофата. Нещо подобно:

Важния момент е отвън на кранчето да сложиш 10-15см маркуч, който да слиза под дъното на съда.
Няма значение на каква височина си монтирал крана, по този начин ще източиш всичко до нивото на засмукващата тръба.

Точно така се прави. Сега ми предстои разпробиване на големия 70 литров казан за варене и ще направя точно така. Само, че имам и един базука филтър(ето такъв), който ползвах за филтър на маштюна, но не съм доволен и ще го ползвам за филтър на белтъци и хмелени частици на казана за варене. Реално ще ми трябва S образно подобие на това с още една чупка за седи филтъра хоризонтално.