Котлети по метода Су вид
Публикувано на: 11 Окт 2018, 13:17
Су вид готвене (sous vide) е метод при който храната се вакуумира и след това се готви ниско температурно. Вакуумирането спомага за запазване на вкуса, аромата и някои полезни вещества в месото. Температурата при която се готви не денатурира (разрушава) белтъците, а само отпуска колагена и го превръща в желатин.
Отдавна искам да изпробвам този метод, но ме възпираше цената на уредите, за нещо което може да се окаже, че не е нашата храна. Започват от 150лв, такива които се поставят в тенджера, до …… В него има реотан и малка помпа за да разбърква водата. По скъпите модели са със собствена вана.
Докато им гледам устройството и се чудех как да го имитирам в къщи, осъзнах, че всъщност има такъв уред. HLT-то ми е направен от перална „Роса“, с температурен контрол. Включих и помпата която ползвам за охлаждането и ето как получих доста сериозен су вид уред.
Сега за котлетите. Стандартно дължината на реброто което се оставя към котлета е около 7см. В Метро има едни които са с около 20см ребро, взех 4 бр. Овкусих ги с едра морска сол (разтваря се бавно при готвенето), черен пипер, чесън на прах, розмарин и малко зехтин. Вакуумирах ги и в пералнята. Големите шефове не слагат суров чесън. Казват, че не може да се сготви при ниската температура и остава неприятен вкус на суров чесън.
Най големия трик е температурния режим и времето на готвене. Има доста инфо в мрежата. Общо взето за свинско оптимума е 144°F (62,2°C), а времето зависи от дебелината на месото. Хубавото е, че не може да се пресготви. Аз настроих на 64°C и 140 минути. След това месото се вади и за добиване на допълнителен вкус се довършва за няколко минути на силна скара или тиган. Избрах втория метод, смес от олио, масло и няколко скилидки чесън. Запържва се до добиване на приятен златист загар.
Ето го и крайния резултат.
Месото е изключително крехко. По принцип не съм фен на котлетите, но сготвени по този начин са сочни и меки. Нищо общо със стандартните методи на готвене.
Поради ниската температура мазнината не се стопява толкова и в частта около реброто сякаш е малко в повече. Затова търсете не тлъсти меса. Няма да станат сухи. Мисля, че джолан по този начин ще стане страхотен.
Отдавна искам да изпробвам този метод, но ме възпираше цената на уредите, за нещо което може да се окаже, че не е нашата храна. Започват от 150лв, такива които се поставят в тенджера, до …… В него има реотан и малка помпа за да разбърква водата. По скъпите модели са със собствена вана.
Докато им гледам устройството и се чудех как да го имитирам в къщи, осъзнах, че всъщност има такъв уред. HLT-то ми е направен от перална „Роса“, с температурен контрол. Включих и помпата която ползвам за охлаждането и ето как получих доста сериозен су вид уред.
Сега за котлетите. Стандартно дължината на реброто което се оставя към котлета е около 7см. В Метро има едни които са с около 20см ребро, взех 4 бр. Овкусих ги с едра морска сол (разтваря се бавно при готвенето), черен пипер, чесън на прах, розмарин и малко зехтин. Вакуумирах ги и в пералнята. Големите шефове не слагат суров чесън. Казват, че не може да се сготви при ниската температура и остава неприятен вкус на суров чесън.
Най големия трик е температурния режим и времето на готвене. Има доста инфо в мрежата. Общо взето за свинско оптимума е 144°F (62,2°C), а времето зависи от дебелината на месото. Хубавото е, че не може да се пресготви. Аз настроих на 64°C и 140 минути. След това месото се вади и за добиване на допълнителен вкус се довършва за няколко минути на силна скара или тиган. Избрах втория метод, смес от олио, масло и няколко скилидки чесън. Запържва се до добиване на приятен златист загар.
Ето го и крайния резултат.
Месото е изключително крехко. По принцип не съм фен на котлетите, но сготвени по този начин са сочни и меки. Нищо общо със стандартните методи на готвене.
Поради ниската температура мазнината не се стопява толкова и в частта около реброто сякаш е малко в повече. Затова търсете не тлъсти меса. Няма да станат сухи. Мисля, че джолан по този начин ще стане страхотен.