Не намерих еднозначни писанки за точна рецепта, но ще погадая и без тест няма да стане.
Нейде пълнят в свинско дебело черво, но по скоро в пикучен мехур се пълни и сплесква.
От прочетеното по долу и (нета и планета) достигам до следните изводи:
Месо от рибица, плешка, бут и сланина- аз бих сложил и врат
Значи месото както при пуската се нарязва 2х2 см.
сол -предполагам пак 35-40 гр.
чер пипер 3-6 гр.
кимион 3-6 гр.
Понеже на тъщата родата е от него край и знам, че имат една специфична подправка която слагт на почти всичко, но сминдух ли е какво е забравих името как го наричаха
тук вече трябва да гадаем и тестваме. Излиза скъпо, но каквото и да стане ще се изяде. и за теста ще трябват по малки мехури.
да предположим
копър и кориандър - 0.5 гр.
чубрица/джоджен//риган/мента -3 гр.
Гледах нейде слагат зърната цели(леко запечени), другаде млени. точна рецепта не намирих а разни варианти.
1. сол, кимион, копър и кориандър.
2.сол, черен пипер, кимион, домашна чубрица, джоджен, риган и мента
Тук копнах от нейде кратко описание за по любопитните:
Нафпавокът е сурово-сушен колбас, приготвян от свинско месо в периода декември – януари. За неговото приготовление се използва бонфиле, контрафиле, бут, врат и сланина от прасета, отглеждани неповече от една година. Технологията изисква да се използва прясно незамразявано месо от животни от породата Българска бяла, заклани непосредствено преди приготвянето на Нафпавока. Всичко това се нарязва на малки парчета и се овкусява със сол, черен пипер, кимион, домашна чубрица, джоджен, риган и мента. Месните късчета се тъпчат в стомаха на прасето, който се оформя като наденица. От това действие идва и името на деликатеса – „нафпавам“ означава натъпквам, напъвам.
Месото се накълцва на парчета с размер около 2х2 см. Подправя се със сол и комбинация от кимион, копър и кориандър. Използват се сухи семена, които според традицията в региона преди смилането леко се запичат, за да се получи по-силен аромат. Приготвената и овкусена смес се натъпква („навпава“, откъдето идва и наименованието на колбаса) в естествени обвивки – свински пикочен мехур (меурче), но в миналото са се използвали и дванадесетопръстник (бабичка) и стомах (дедец) на прасето. От практични съображения днес се използва най-често мехурът. Напълнените мехури се сушат в продължение на 3-4 месеца върху дървени скари на проветриво място. За качественото зреене на колбаса е необходимо температурата да не надвишава -10С. През април готовите колбаси се пренасят във фино-пресята дървена пепел и така могат да се съхраняват до следващата зима, когато се приготвят новите нафпавоци. Формата на готовия колбас е овална, сплесната, с вдлъбнатина в средата. Размерът й варира, но средните стойности са 20-30 см в диаметър и с тегло около 1 кг. Повърхността е сиво-кафява със сиво-бял налеп от пепел (от широколистна дървесина).
